Интервю | Кюстендил ще привлича инвеститори със средства от енергийния преход
Местният бизнес не иска индустриална зона в града, тъй като навлизането на чужди компании ще вдигне заплатите
Инж. Огнян Атанасов, кмет на община Кюстендил:
Инж. Огнян Атанасов е кмет на община Кюстендил от малко повече от половин година, той е инженер по образование, общински съветник и изявен общественик. По време на кръглата маса "Реализиране на възможностите – Кюстендил", Economic.bg разговаря с Атанасов за бъдещето на града, справедлив ли е за Кюстендил преходът и колко важни са европейските средства за развитието на града.
Г-н Атанасов, приближава черешовата кампания в Кюстендил – как върви подготовката?
Аз преди да съм кмет, преди всичко съм проектант и проектирам нещата преди да се случат. В случая се стараем да проектираме перфектната черешова кампания и се надяваме тя да се случи, затова предварително правим среща с изкупвачите, преработватели, производители, растителна защита и други институции, които са заети в тази дейност. Искаме да гарантираме, че продукцията, която се произвежда, ще бъде, както винаги, с високо качество и добри показатели.
Правим изключително широка кампания и с изкупвачите на череши, за да могат те да кажат своите условия – какъв калибър череша ще се купува, от коя дата започва кампанията, как се планира и най-вече – да поемат ангажимента, че няма да виждаме гръцки и турски тирове на територията на община Кюстендил, както сме виждали през предходни кампании.
Започваме проучване на въпроса със защита на географско понятие – кюстендилска череша. Навсякъде по пазарите виждате, че пише кюстендилска череша, но много често тя е гръцка или друга.
Вече повече от половин година управлявате Кюстендил – започнахте ли да изпълнявате предизборните си обещания?
Мисля, че го започнах още от ден първи – 10 ноември, знакова дата в историята. Възложили сме обществената поръчка за изработване на ПУП на общинската индустриална зона на Кюстендил. За нас е изключително важно да имаме индустриална зона, за да имаме терени, с които можем да разполагаме и да предлагаме на бъдещи инвеститори. Всеки един човек, когато дойде, той иска да извади разрешение за строеж в рамките на два месеца, да има ток, вода, газ, канал, оптичен интернет на входа на своето предприятие, за да може да те избере като дестинация и да строи при теб. Имах конкретно запитване от германски инвеститор, който търсеше 30 дка индустриален имот и към днешна дата ние не можем да му предложим такъв.
Надяваме се и на финансиране от Фонда за справедлив преход, по интегрирани териториални инвестиции или Плана за възстановяване, за да можем да получим финансиране за изграждане на вътрешна и външна инфраструктура на индустриалната зона. След като бъде готов ПУП, ще имаме и разчетите колко би струвала мрежата.
Ние сме подбрали терен. Той се намира в махала „Мазнево“, над село Жиленци, на 5 км от Кюстендил и е бивше стрелбище на военните. Пътната му връзка е на 200 м от международния път за Гюешево и по околовръстния път, връзката на индустриалната зона с товаро-разтоварното място на гарата в Кюстендил, където ще минава и коридор номер 8, е само 6 км.
Казахте, че сте имали интерес от германски инвеститор. Има ли други нови инвестиционни намерения в града?
В момента водим разговори с представител на тази немска компания, за може да наеме частен имот с доста по-малка площ, където да започне своето производство. Той е производител на топлоизолационни материали. Водим разговори с няколко други компании, които имат интерес да влязат в бъдещата индустриална зона, ако получат финансиране по линия на Фонда за справедлив преход. Те могат да вземат на работа точно хората, които се очаква да останат без работа в следствие на не толкова справедливия преход.
Струва ли Ви се готов бизнесът в региона за енергийния преход? След посещенията ни в предприятия в града разбрахме, че се търсят хора за работа, а в същото време има притеснения, че работещите в ТЕЦ-а ще останат без такава.
Има желаещи компании, които да влязат на територията на община Кюстендил и ако им предоставим терен, ще влязат, тоест те могат да поемат част от тази работна ръка. За мен е изключително важно хората, които се наемат, да получават адекватни възнаграждения. Преди около 10 години, когато със затварянето на мините "голямата вълна" удари Кюстендил, тогава държавата не даваше никакви пари. Тогава миньорите дойдоха да работя в част от кюстендилските предприятия и когато видяха какви заплати им се предлагат, си тръгнаха, защото те бяха свикнали на високи възнаграждения. Когато има адекватни възнаграждения, проблем с работната ръка на територията на Кюстендил няма да има.
В Кюстендил се срещам с всички компании, дори имаме Обществен съвет на бизнеса към общината. С него имаме разминаване по една тема – местният бизнес не иска да имаме индустриална зона. Защото ако влязат чужди компании, ще се вдигнат заплатите, но моят интерес е гражданите да получават адекватно възнаграждение. Всички фирми, които се оплакват от недостиг на кадри, не дават адекватно възнаграждение.
Аз се стремя с Териториалния план – от дефекта да направим ефект – защото при нас основната буря мина.
Защо, според Вас, преходът в Кюстендил не е справедлив и какво е усещането на хората?
Не е справедлив, защото в Кюстендил голямата вълна, цунамито, мина преди 7 – 8 – 10 години, за разлика от други региони. При нас големият удар беше тогава – започна обезлюдяването на цялата област, масово хората изгубиха своята работа, някои заминаха за чужбина, други останаха да се борят. Това, което предстои при другите региони, за което при тях вече има предвидено финансиране, при нас се случи без финансиране.
Тук идва и ролята на държавата, която в момента няма справедлива политика спрямо сателитните областни градове на София. Столицата в момента се задъхва – има недостиг на училища, детски градини, жилищни площи, строят се нови квартали, инфраструктурата изнемогва, докато ние можем да поемем това. И ако държавата насочва инвеститори и финансира в Перник, Кюстендил, Благоевград, хората, когато имат адекватен доход, ще останат да живеят тук, а не да заминават. Затова трябва държавата да вземе мерки.
Докога, според Вас, ще работи ТЕЦ "Бобов дол"?
Искрено се надявам да работи максимално дълго, при положение, че в ТЕЦ "Бобов дол" се правят инвестиции в соларни паркове, газови мощности. Регионът има изключително голям интерес ТЕЦ-ът да продължи да работи. Според числата в Териториалните планове при затварянето му работата си ще изгубят общо около 1000 човека – пряко и косвено.
Моята надежда, като кмет на община Кюстендил, е да получим адекватно финансиране от страна на държавата за частни фирми, които искат да дойдат да инвестират на територията на Кюстендил, да получим финансиране за индустриалния парк, с който да можем да ги привлечем и те да поемат работната ръка, която ще остане без работа.
Колко важни са публичните събития, като "Преход на възможностите", организирано от "Бранд Медия България", за да се разяснява темата в обществото?
Изключително важни са и абсолютно ги подкрепям.
Какво е предвидено в Кюстендил по Концепцията за интегрирани териториални инвестиции и в какво ще се инвестират средствата от тях?
Обсъжданията минаха, изключително важно е да получим финансиране. На първи етап мина концепцията за ядрено магнитен резонанс (ЯМР) в нашата болница, предвидено е финансиране за Регионалния исторически музей “Акад. Йордан Иванов”, за реновация на фасадата на Езиковата гимназия "Д-р Петър Берон", атракционния парк в местност "Хисарлъка" и др.