Малките и средни предприятия не бива да изостават в зеления преход

Малките и средни предприятия (МСП) имат нужда от повече информация и осведоменост за възможностите, които могат да получат от финансовите инструменти по Зелената сделка. Енергийната криза не успява да засегне тези бизнеси, които вече са приложили и усвоили зелени решения. Други обаче, които са изостанали в този процес, е трябвало да увеличат цените на основните стоки и услуги, за да продължат напред. Част от тях обаче вече са готови да започнат да действат и да усвоят зелената вълна.

Трябва да бъдат премахнати бариерите пред тях, за да действат“, коментира Дуйгу Кутлуай, активист, част от организация Beyond Fossil Fuels, по време на уебинара "Разширяване на възможностите", организиран от „Бранд Медия България“.

Тя разказа за проучване, ориентирано към устойчивостта на МСП в 6 държави и как са се справили с енергийната криза. Основният извод е, че кризата е направила малките и средните предприятия по-малко рентабилни. Почти две трети (65%) от МСП казват, че високите разходи за енергия са навредили на печалбите и са ги принудили да увеличат цените на стоките и услугите. Според анкетираните зависимостта на страната им от изкопаеми горива стои зад повишаването на цените на енергията.

Малките и средните предприятия вярват, че повече слънчева и вятърна енергия ще помогне за устойчивостта им. Най-предпочитаната мярка за подкрепа сред МСП са програмите за подпомагане на бизнеса да генерира собствена енергия с възобновяеми източници.

Малките и средните предприятия вече действат върху решения, за да се предпазят, като три от четири компании са готови да предприемат действия. Този брой може да бъде увеличен допълнително, като над три четвърти (75%) казват, че могат да предприемат действия, ако разполагат с подходящи условия. Едно от осем МСП (12%) вече е инсталирало слънчеви панели или обмисля да ги инсталира, а други 20% казват, че биха го направили, когато имат достъп до подкрепено финансиране.

Липсата на подкрепа, съчетана с административни бариери, пречи на способността на МСП да си възвърнат маржовете, да намалят режийните разходи и да запазят работни места. Подпомагането на МСП през енергийния преход не само ще осигури така необходимата декарбонизация, но ще създаде дългосрочна финансова и икономическа устойчивост и ще повиши тяхната конкурентоспособност.

Дуйгу Кутлуай е на мнение, че МПС са най-голяма част в икономиките, но са много разнообразни и нямат възможности за лобиране, каквито имат големите компании за това къде да отиват средствата, свързани с енергийния преход. Според нея такива бизнеси имат нужда от подкрепа в тази посока.

Трябва да се подпомогне административния капацитет в компаниите, да се предостави техническа помощ, за да може да кандидатстват за средства“, коментира тя.

По думите й месните бизнеси трябва да си сътрудничат с общностите, така че да се изгради взаимно доверие.

Генади Кондарев, старши сътрудник за региона на Централна и Източна Европа към E3G е на мнение, че МСП успяват да внедрят енергийно-ефективни решения без голяма помощ. Големият проблем е, че статистиката не отчита тези, които изграждат такъв капацитет. Според него трябва да се заложи на стабилност на политиките, помощ за МПС и гражданите, така че да им се даде адекватна информация за възможностите за кандидатстване в различните финансови инструменти.

Другите сектори

В дискусията участие взе и Кристина Лазарова, изпълнителен директор на EGGS Ltd -консултантска компания в областта на околната среда. Според нея основното предизвикателство пред енергийната трансформация е успешното прилагане на реформите, с които обаче страната ни закъснява изключително.

Общественото приемане на икономическата и социална трансформация, умните и иновативни решения, както и прякото участие на гражданите в прехода, са основните елементи, които могат да доведат до растеж на икономиката и устойчивост.

Преходът изисква комплексни мерки, инвестиции на високо ниво и активна социална политика, а това го нямаме“, коментира тя.

Тя е на мнение, че фокус трябва да се постави и върху прехода в другите сектори – земеделие, транспорт и др.

В уебинара се включи и прокуристът и собственик на консултантската фирма „ЕкоГлоуб“ адв. Биляна Тончева, която винаги детайлно разяснява какви са възможностите пред българския бизнес – малък и голям – които разкриват европейските програми. По думите ѝ новите компании искат с публично финансиране да се фокусират върху технологичната модернизация. 

Тя наблегна на това, че европрограмите трябва да се предвидими, компаниите да имат време да се подготвят, както и гражданите.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.