Маратон пред глобалното острие на иновациите

На гребена на вълната. На пръв поглед с това словосъчетание може да се определи ролята, която академията за мениджъри WU Executive Academy към Виенския университет по икономика и бизнес сама си е отредила и която се бори да запази в днешния бързопроменящ се свят на „Индустрия 4.0“ и WEB 3.0. При по-задълбочено вглеждане към дейността на академията и амбициите, които тя си е поставила в областта на blockchain-технологиите, новите видове мобилност и изкуствения интелект, обаче, бързо става ясно, че по-скоро става дума за маратон пред острието на технологичното развитие. Острие, което рано или късно ще отреже от икономиката всички неотговарящи на днешните бизнес стандарти и обществени очаквания компании и учебни институции по света. Острие, което е въпрос на време да достигне до Източна Европа и в частност България. Но да започнем от малко по-далеч.

Рано сутринта на 12 октомври във Виена кенийският маратонец Елиуд Кипчоге пробяга класическото маратонско разстояние от 26.2 мили (~42.1 км) за по-малко от 2 часа, поставяйки световен рекорд, макар и неофициално признат. Непризнат, тъй като Кипчоге не тича в условията на открит маратон с други съперници и защото имаше постоянна ротация на общо 41 т.нар. „пейссетъри“ – други маратонци, които предпазваха Кипчоге от вятъра и които определяха какво трябва да е средното темпо на километър, за да бъде постигнат рекордът. Освен това кениецът получаваше вода и енергийни добавки от треньори, които му ги подаваха, карайки колела до него, докато според класическите правила в маратона състезателят трябва да си набавя водата и добавките от поставени за целта маси покрай трасето. От описания начин за поставянето на световния рекорд може да се извлече една поука – след толкова десетилетия на маратонски надпревари и високо вдигната летва благодарение на силни постижения през годините, за да има нови пробиви, е необходимо състезателите да проявяват все повече гъвкавост и да се променят правилата.

Именно това може да се каже, че е основният извод и от проведените в двата дни преди въпросната събота срещи на представители от WU Executive Academy с български журналисти отново във Виена. Технологичните иновации започват да променят из основи сфери с вековни традиции от физическия свят, като например автомобилостроенето, транспорта и разплащанията, и този факт налага радикални промени както в бизнес моделите на компаниите, така и в начина на мислене на техните служители. Основният съюзник на индустрията в това начинание са образователните институции, тъй като поне засега се очаква хората да продължат да са основната сила на компаниите.
 

„Изкуственият интелект (AI) вече влияе при някои изключително физически аспекти от нашия живот, като например медицината. Благодарение на компютри като IBM Watson и все по-напредничавите модели за машинно обучение и изкуствен интелект, в момента човечеството успява да анализира и извлече заключения от огромен обем медицински изследвания, какъвто нито един човек не е в състояние да прочете и разбере напълно в рамките на своя живот“, коментира при срещата си с журналистите деканът на WU Executive Academy Барбара Щьотингер. „От друга страна обаче AI не може да достигне качеството на човешкия ум в областта на управлението, преценяването на рисковете и взимането на решения, които според компютъра са твърде рисковани, но за които човек е наясно, че има шанс да постигнат успех и че тогава те ще донесат огромни ползи“, добави тя.

Деканът на WU Executive Academy Барбара Щьотингер

Именно затова академията към Виенския университет по икономика и бизнес засега остава до голяма степен фокусирана върху развитието на потенциала на хората, върху провеждането на лекции в реална зала, а не чрез интернет. „Имаме до известна степен смесено обучение – и лекции в зала, и чрез онлайн курсове, но от самите студенти получаваме обратна връзка, че нямат нужда от повече дистанционно обучение. Те ценят личния контакт, както с преподавателите, така и помежду си, за тях, а и за нас, е много важно да изградят мрежа от контакти, която да им бъде от полза в професионалния им път занапред“, обясни още Щьотингер. Тя подчерта, че личният контакт със студентите започва още при самото им кандидатстване в WU Executive Academy. Без значение дали кандидатите са от България, Словакия, Австрия и т.н., с тях по телефона се свързват професионални кариерни съветници, които им помагат да разберат дали наистина им е нужно обучение в академията и дали са избрали най-правилната за целите им програма.

„Към образованието трябва да се подхожда изключително сериозно, защото когато бъде добре преценено какво и кога да се научи, инвестицията в образование през годините се възвръща все повече, за разлика от колите например, които поевтиняват още при първото си стъпване на улица след извеждането им от шоурума“, отбеляза деканът на WU Executive Academy.

Въпреки развитието на технологиите и начините, по които те улесняват работата на хората, образованието трябва да си остане висок приоритет. Ако самите хора не се променят заедно с технологията, в един момент уменията им ще станат ненужни за компаниите, в които работят, и ще изпаднат в стресовата ситуация да правят резки промени на професионалния си живот. Това е мнението и на Томас Функе, който в момента е управляващ директор на коуъркинг-пространството TechQuartier, но освен това е основател на редица стартъпи и водещ на кариерни уъркшопове в академията. Срещата с него беше случайна, не беше планирана в програмата на журналистическото посещение, но Функе беше в WU Executive Academy, за да проведе няколкочасов семинар със служители на Porsche. Компанията започва плавен, но постоянен, преход към електромобилите и автономните превозни средства, затова, логично, служителите се опасяват какво ще донесе бъдещето за тях. Ролята на академията в случая е да им даде нова перспектива – как могат да се развиват и да се чувстват пълноценни или в рамките на тази компания, или на други работни места и в други сфери на дейност.

Томас Функе
Според Функе, както за Porsche, така и за редица други компании, а и за обществото като цяло, технологичното развитие ще променя средата из основи. Определено обаче и бизнесът, и гражданите, трябва да са готови да реагират на промените, да ги прегърнат и да се възползват от тях.

„Докато хората в Азия са на мнение, че правителството събира данни за тях с цел тяхното благо, то в Европа се смята обратното – че с въпросните данни се злоупотребява. Може да се каже, че отношението спрямо тротинетките Lime е отражение на европейското отношение към иновациите – когато не разбираме целта им, не виждаме как те носят полза, ги отхвърляме“, обясни предприемачът. По думите му обаче този начин на мислене не е полезен и няма да е полезен за в бъдеще, тъй като темпото на промените се ускорява все повече. Колкото по-високо е то, толкова повече объркване и несигурност се натрупва у хората. „Най-големият проблем не е безработицата, а чувството за безполезност на работното място“, каза Функе.

А иновациите, макар и някои от тях да са невидими за обществото или подценявани от него, са дълбоки. В момента, освен въвеждането на изкуствен интелект, големи промени протичат заради все по-голямото интегриране на блокчейн-технологията. Алфред Таудес от дълги години е преподавател по управление на бизнес операциите и веригите за доставки, както и по маркетинг инженерство, във Виенския университет по икономика и бизнес. През последните години обаче интересът му е изцяло привлечен от блокчейн-технологията и криптовалутите, в чиято основа тя е залегнала. Именно това го е накарало в началото на 2018 г. да основе към WU Academy първият институт във Виена за изследвания в областта на блокчейн и конкретно криптоикономиката. От 1 октомври тази година пък в града работи първият австрийски блокчейн център.

Алфред Таудес

По думите на Таудес блокчейн-системата е най-устойчивата технология, създавана досега, като досега при нея няма нито един срив или хак. Докато досега блокчейн бе свързван основно с криптовалутите и най-вече Bitcoin, то вече има стартъпи, които работят технологията да влезе в употреба в областта на застраховането и банкирането – две сфери, които са с вековни традиции и които до известна степен се плашат от технологичните иновации. Най-актуалният пример за това е проектът на Facebook за криптовалутата Libra и оттеглянето на големи партньори като Visa и Mastercard.

„Банките се плашат от криптовалутите, тъй като, ако криптовалутите станат масово използвани, то банките ще станат излишни. Именно това е основната таргет група на блокчейн-базираните валути – хората без банкови сметки“, каза експертът.

Според него в бъдеще блокчейн ще стане толкова широко използвана технология, че ще стане основна причина за раждането на Web 3.0. „Докато при Web 2.0 цялата информация се съхранява в облака, то при Web 3.0 тя ще се пази на клиентското устройство, изпращайки се чрез Peer2Peer-технологията, а удостоверяването ще става чрез блокчейн“, прогнозира Таудес.

 

Въпреки всички досегашни и предстоящи иновации обаче, те биха били безсмислени и ненужни, ако хората не ги приемат и не извличат полза от тях. Именно затова WU Executive Academy продължава да поставя акцент върху хората. Академията организира редица курсове, които поставят акцент изключително върху уменията за комуникация и сътрудничество с колегите. Сред най-забележителните примери за това е уъркшопът Leadership Orchestra, при който мениджъри от компании биват накарани да дирижират цял професионален оркестър. Музикантите свирят по такъв начин, както по-рано са възприели дадените им от мениджъра указания. Тази обратна връзка е изключително отрезвяваща и ценна за ръководителите на екипи, които осъзнават къде куца комуникацията с колегите им. WU Academy също така си сътрудничи с основано по инициатива на германския канцлер Ангела Меркел нов вид училище, при което децата биват оставени на своя отговорност да преценяват кога искат да започнат всеки един от учебните предмети. Академията среща въпросните деца с мениджъри от различни компании, които, опитвайки се да обяснят на ученика дадено нещо, в хода на комуникацията разбират къде бъркат. В същото време учениците научават нови неща.

Редовните програми на WU Academy не са чак толкова предизвикателни като горните примери, но и при тях стремежът е към динамичност, мислене извън традиционните рамки и намиране на вътрешна мотивация за продължаване напред и нагоре в кариерата, дори и по друг път. Разбира се, в академията се получават и изключително конкретни и задълбочени знания за всяка една избрана от студентите сфера на дейност. Това потвърди Деница Ненчева, която до август тази година е била старши правен съветник в ContourGlobal и която скоро ще завърши програмата за енергиен мениджмънт в WU Executive Academy. По думите ѝ MBA-програмата (MBA – Master of Business Administration), която тя е избрала, ѝ е дала много широко и същевременно задълбочено разбиране как работи енергийният сектор като цяло и как би могла да се подобри законовата уредба както в България, така и в други страни, с цел по-голямо използване на възобновяеми енергийни източници.

Деница коментира също, че ѝ предстоят важни решения – смяна на работата, а може би и на сферата, както и избор дали да остане в Австрия или да се върне в България. Нелеки избори се задават и за бизнес секторите, които досега се смятаха за до известна степен имунизирани срещу дигитализацията – автомобилостроене, медицина, финансови услуги, транспортен сектор и др. Но за да успеят да се променят компаниите в тези сфери, трябва да се променят хората в тях. Именно тук вижда своята роля WU Executive Academy – да мотивира хората да се развиват и да им предоставя необходимите им за новите тенденции знания.

През столетията досега образованието и бизнесът са извървели дълъг път на големи и малки промени, които са ги оформили до вида, в който ги виждаме днес. Но маратонът пред острието на иновациите, както и на обществените изисквания, не трябва да спира. Докато досега някои компании и образователни институции можеха да си позволяват да не са много гъвкави и адаптивни, то ако не се променят, рано или късно няма да има място за тях на сцената. От бизнеса се очаква все повече качество на достъпна цена, от маркетинга се очаква все по-полезно съдържание в условията на днешния изключително наситен информационен поток, а от служителите се очаква все повече производителност в условията на глобалната конкуренция. Образованието, развитието на човешкия потенциал не трябва да бъдат пренебрегвани, защото колкото и качествени да стават технологиите, от креативността на хората зависи доколко ефективно ще се използват въпросните технологии. Отново от креативността на хората зависи технологичното развитие да продължи. Но трябва да се каже и друго – както кениецът Елиуд Кипчоге постави рекорд в маратона, не спазвайки някои ограничаващи го правила, така бизнесът и образованието трябва да се отърсят от някои ограничаващи ги правила. WU Executive Academy е готова да се променя постоянно, експериментирайки постоянно с нови програми за обучение, нови страни, от които да привлича студенти и нови външни лица от бизнеса, които или да преподават в академията, или да провеждат уъркшопове. Сега трябва тази гъвкавост и проактивност да бъде възприета и от останалите европейски образователни институции, за да не губи Старият континент в  глобалната борба за качествени кадри и висок стандарт на живот.