Между семейството и офиса: Къде работят жените в България и кои са особеностите

Те са този т.нар. „нежен пол“, а вече повече от 50 години днешната дата, 8 март, е отредена за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените по цял свят. Тематично, от Института за пазарна икономика направиха и анализ на мястото на жените в пазара на труда в България.

Преброяването на населението наскоро показа, че по-малка част от жените са икономически активни спрямо мъжете – 48.8% срещу 57.1%. Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, изглежда са по-ефективни – делът на заетите сред тях е по-висок, а на безработните – по-нисък. С други думи, сравнително по-малко жени искат да работят, но сред тях заетостта е по-висока.

Участието на жените в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете. Делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот – между 45 и 64 години.

Очаквано, наличието на деца в семейството води и до относително по-ниски коефициенти на заетост при жените, независимо от образованието им. При мъжете е точно обратното – децата увеличават коефициента на заетост, независимо от образованието.

Локални различия

Данните на областно ниво показват значителни разлики. И при мъжете, и при жените в столицата най-голяма част от населението на 15 и повече навършени години участва в работната сила.

Областите с най-ниска разлика в дела на работната сила от населението между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 пункта разлика), а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 пункта разлика). Това отчетливо показва, че в някои райони на страната сравнително голяма част от жените не са част от работната сила. Тези райони се характеризират с висок дял на етнически малцинства, на селското и на сравнително по-ниско образованото население.

Най-благоприятните коефициенти на заетост и безработица на жените са в столицата, а най-влошените – в област Кърджали.

Образованието

Образованието играе ключова роля за пълноценното включване на жените на пазара на труда. Данните показват, че разликите в участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование. Делът на заетите сред икономически активните жени с висше образование дори е по-висок от този на мъжете.

Особеностите

Най-голям брой жени са наети в преработващата промишленост (221 хиляди), следвана от търговията (200 хиляди), образованието (134 хиляди), здравеопазването и социалната работа (120 хиляди), държавното управление (76 хиляди), хотелиерството и ресторантьорството (60 хиляди). В тези шест икономически дейности са наети общо 72% от жените, докато в останалите 13 сектора те са под 5%. Минимален брой от наетите жени (под 10 хиляди, или под 1%) работят в добивната промишленост и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива.

Без изненада, разликите са огромни при дела на жените в различните икономически дейности. Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени. Образование, здравеопазване и социални грижи – нежният пол е над и около 80% от наетите лица в тези сфери. На другия  полюс – с под 20% наети жени – са традиционно доминираните от мъжете, свързани с физическа сила и работа с тежка и специализирана механизация сектори, като строителството и добивната промишленост.

По-детайлна справка показва, че най-големият дисбаланс е при шофьорите, където 97%, или 152 хиляди души са мъже на фона на 5500 жени. Подобна е и картината в охранителния бранш, където жените са малко над 5 хиляди, докато мъжете са над 75 хиляди. Номинално, най-голям е броят на жените, които работят като продавачи – 151 хиляди. Те съставляват 77% от заетите с тази професия. Значителен е делът на жените и при персоналните услуги (75 хиляди), готвачите и шивачите (69 хиляди), преподавателите (68 хиляди).

Да си дойдем на думата

Според анализа заплащането на жените е значително по-ниско от това при мъжете. През 2021 г. средната брутна годишна заплата на наетите жени по трудово и служебно правоотношение достига 16 900 лв., а при мъжете тя е 20 500 лева. Разликата обаче се стопява през последните години и така пада под 18%.

Най-големи са разликите в заплащането на мъжете и жените във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където заплащането на жените е над 30% по-ниско от това на мъжете.