Минната камара иска да участва при одобрението на концесионните договори

Българската минно-геоложка камара (БМГК) настоява бъдещите процедури по отдаване на концесионни права за добив на полезни изкопаеми да минават на съгласуване и одобрение както от държавата, така и от Камарата. Това заяви изпълнителният директор на организацията инж. Иван Андреев.

Казусът „Оброчище“

Станалият злощастно известен казус с мината в с. Оброчище не трябва да се повтаря, посочи инж. Андреев. Ако е необходимо, то държавата може да предприеме мерки и да потърси нов инвеститор за находището. Като този инвеститор трябва да реален и стратегически и да следва изискванията на устойчивото развитие на бранша.

Мината край варненското село Оброчище е най-богатата манганова мина в Европа и четвъртата по залежи в света.

Мина "Оброчище" не членува в БМГК и там няма синдикати. Въпреки това работническите организации са категорични, че лошите условия, при които работят миньорите не може да продължават, уточни инж. Валентин Вълчев, председател на ФНСМ от КНСБ:

"Не може да оставим, когато има проблем с български миньори някъде. Там трябва да има инвеститор, който е решил да инвестира и да има нормални заплати" – посочи инж. Вълчев.

Той каза още, че това няма да е първият случай, в който след съвместни действия на БМГК и синдикатите се стига до смяна на концесионер. Неговият пример беше с положителната промяна на собствеността в „Горубсо – Мадан“, която се случи преди няколко години.

Добавена стойност на бранша

Инж. Андреев посочи още, че всички твърдения, според които минната индустрия не носи добавена стойност, са неверни и някои от тях са откровени лъжи. Подобни изопачени факти влияят негативно на бранша.

В отговор на подобни твърдения, БМГК инициира създаването на видео-материали, които ще се излъчват от собствен канал в YouTube. В тях експерти, учени и специалисти от минния бранш ще споделят факти и данни по въпросите за минната индустрия.

Първото видео бе представено вчера. В него се разказва успешната история на партньорството между минната индустрия и местните общности в Панагюрище и Чавдар.

Сред значимите социални инвестиции във възрожденската община са Залата-трезор за Панагюрското златно съкровище, което от 11.04.2017 г. отново е у дома, много-функционалната спортна зала „Арена Асарел“, многопрофилната болница за активно лечение "Уни Хоспитал", в която са инвестирани над 92 млн. лв.

За община Чавдар кметът Пенчо Геров споделя, че освен евросредства, общината има дългосрочни партньорски отношения с двете минни компании, които оперират на нейна територия – „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Елаците-Мед“ АД. Канадската компания инвестира в ремонти на детска градина, пенсионерски клуб, паркове и улици. „Елаците-Мед" помагат с изграждане на горски пътища, поддържане на сметище и т.н.

Заплатите в региони с минен добив са 3-4 пъти по-високи спрямо тези в други градове от същата област. Нивата на безработица са осезаемо по-ниски, където се развива минна индустрия. Това гласят данни от доклад на „Индъстри Уоч" по поръчка на Българска минно-геоложка камара, обявен през м. март 2017 г.

Прогноза

По актуализирана оценка на бранша добивът на метални руди и на неметалните полезни изкопаеми ще отбележи ръст с 5% през настоящата година в сравнение с 2016 г. Прогнозата бе обявена от инж. Андреев. Според него цената на медта ще се покачи рязко, тя се влияела от политическите събития в Китай и САЩ, които са нестабилни. В момента тон мед струва 5200-5300 долара. Очакваме тя да се повиши рязко, особено след последните намерения на Тръмп да атакува държавите от Близкия изток, коментира още той.

• Профил на минерално-суровинната индустрия на България
• Стратегически и базов отрасъл на националната икономика на България
• 3-5% от БВП (в зависимост от борсовите цени на металите)

Добавена стойност към БВП – 3% (2015 г.) à България е в Топ-5 на ЕС-28

• Пряко заети близо 24 000 души
• Заети в свързани производства още 120 000 души
• Производителност на труда – над 46 000 лв. на един зает в минната индустрия (=/> от производителността в IT сектора в страна)
• 8 подотрасъла с водеща роля на рудодобив и открит въгледобив.
• Рудодобив - 638 милиона евро приходи;
• Въгледобив - 382 милиона евро.
• Те формират 2/3 от общите приходи в сектора.
• Общото производство за 2015 г. - 1,2 милиарда евро (2,34 милиарда лева).
• Общата добавена стойност към българската икономика - 566 милиона евро (над 1,1 млрд. лв.).

За Българска минно-геоложка камара

 Българска минно-геоложка камара е учредена на 09.08.1991 г. от 17 търговски дружества. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват над 90% от промишленото производство в отрасъла и висока представителност в 8 подотрасли: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. Камарата е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.