Мнението на експерти относно рестарта на АЕЦ „Белене”

Ще бъде ли спасена идеята за втора атомна централа у нас? Това е темата, която от няколко дни вълнува политици, експерти и граждани. Изглежда сагата АЕЦ „Белене” започва пореден сезон и той обаче май ще е последният.

Ако Народното събрание даде мандат, процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене” може да стартира до края на годината. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на участието си в международен форум в руския град Сочи.

Около проекта АЕЦ „Белене” има цяла вселена от рискове и нерешени въпроси като започнем от сеизмологичната обстановка, технически проблеми, ролята на тероризма върху сектора, геополитически промени. Това е мнението на бившия енергиен министър Трайчо Трайков. По думите му в решението на Народното събрание от 2012 г. за спиране на проекта са поставени цели, които все още не са изпълнени. „Беше очевидно, че се върви към претопляне на проекта. Беше ясно още от начина, по който правителството реагира след решението на арбитража”, коментира той по bTV. По думите му месеци наред от българска страна никой не е проверил произведено ли е това, което руската компания твърди, че е произведено.

Ясно е, че през първите 10 – 15 години централата ще губи пари, освен ако някой не я компенсира за това”, каза Трайков. Той обясни случая така: ако ние станем акционери в това дружество ще бъдем ли съгласни заедно с хипотетичния инвеститор, който е съгласен да губи пари и ние да губим пари.

Икономистът Владимир Каролев също коментира темата и по BloombergTV той бе категоричен, че застава зад реализацията на проекта, с условието държавата да не поема никакви ангажименти към него. „Един от грешните аргументи за инвестиране на нови средства е нещо, направено в миналото. Това, че преди сме инвестирали в нещо, в никакъв случай не е причина да се продължава да се инвестира и сега", отсече икономистът. По думите му прогнозираните цени на електроенергията от „Белене” са спекулации.

„Историята за АЕЦ „Белене” е стара. Още в края на 80-те години бе осигурено оборудване, което преди 7-8 години се продаде на една много ниска стойност. През 2004 г. правителството на Сакскобургготски взе решение проектът да бъде одобрен единствено, ако стартира без намесата на държавата от гледна точка на финансирането. Надявам се това решение да не бъде променяно", обясни Владимир Каролев.

По думите му китайците са известни с доста добри модификации и, ако те наистина имат интерес, да използват оборудването и да сложат свои турбини в атомната централа.

Относно сеизмичността на района енергийният експерт проф. Атанас Тасев каза, че активността е с 1 пункт по-висока отколкото на площадката на „Козлодуй”, но няма разлом. „Оборудването може да издържа на по-голяма степен на земетръс, така че това не е причината (за спирането на проекта през 2012 г. (бел.ред)”, добави той пред bTV.

За специалиста е много любопитно как хората, които са спрели проекта през 2012 г., сега се опитват да го подновят. Но той не смята, че единствената причина да се натисне копчето „рестарт” се крие в появата на стратегически инвеститор. „Много неща се промениха от тогава. Първо, ние наистина бяхме осъдени, получихме едно оборудване, което трябва да минимизираме загубите си и по някакъв начин трябва да го пласираме”, каза Тасев.

Той смята, че „има няколко сценария, които като упражнения почти нищо не струват и държавата върви по първия сценарий, тоест идва някой, който желае да купи, да плати оборудването, да строи на площадката”, допълни експертът. Според него това няма да позволи на държавата да изхарчи нито лев.

Според бившият зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев втора ядрена централа в България е необходима по много причини – икономическо развитие, навлизането на електромобилите и др. 

От ГЕРБ също коментираха подновяването на разговорите за вдигане на мораториума като Валентин Николов, депутат от ГЕРБ и бивш зам.-министър на енергетиката потвърди, че едно от условията на правителството е да не се харчат повече пари по този проект. Друго условие е да няма държавни гаранции.

По думите му преди нямаше окончателен договор за проекта, нямаше стратегически инвеститор и не се знаеше колко пари ще изхарчи държавата. Много неща не бяха ясни и проектът беше спрян. „Оттук нататък, след като беше платено оборудването с дълъг цикъл на производство, реално погледнато трябва да се направи нещо", заяви зам.-министърът на енергетиката.

„Основният мотив за спирането на АЕЦ "Белене" беше неизяснеността от финансова гледна точка. Този проект беше много лошо конструиран”, това заяви той по NovaTV. „Изхарчени са повече от 3.5 милиарда лева и Народното събрание възложи на министъра на енергетиката да даде пътна карта какво да се случва с това оборудване”, добави депутатът.