Много бизнеси са в сивия сектор и затова не приемат картови плащания

Г-жо Манова, Mastercard, заедно с ИАНМСП, разработи гореща линия „Подкрепа за малкия бизнес“. Разкажете повече за идеята и целите. 

– През последните няколко месеца всички в бизнеса – малки и големи, се сблъскахме с редица проблеми и на всички ни се наложи да открием нови подходи, за да се справим с кризисната ситуация. Нашият екип наблюдава пазара много внимателно и се старае да отговаря на актуалните условия адекватно и в същото време да партнира с основните двигатели в него с цел подкрепа и растеж. Именно тази стратегия ни доведе и до разработване на гореща линия „Подкрепа за малкия бизнес“ – в рамките само на месец и половина обучихме асистенти, които да ориентират и насочват микро и малки компании как да кандидатстват по програмите за преодоляване на икономическите последствия от пандемията. 

За кого е достъпна услугата? 

– Услугата се предлага за всички картодържатели на Mastercard бизнес карти, издадени от български банки. Това е услугата Concierge, която съществува от години за нашите Premium картодържатели, а в този момент ние решихме да я предоставим на всичките си бизнес клиенти, независимо от банката издател. Това, вярвам, ще осигури удобство и малък комфорт по време на кризата, тъй като лоялността на клиентите и техните непосредствени нужди са в центъра на всичко, което правим. 

Ползва ли се вече и какъв е интересът към нея досега? До кога ще е активна? 

– Интересът е много голям и действително бизнесите се възползват от Горещата линия, което мотивира нас и агенцията да продължим да я развиваме с различни допълнителни инициативи. 

Ще бъде ли допълнително развита услугата и по какъв начин? 

Ние създадохме тази услуга, за да подкрепим МСП в условията на криза, но това е едно изключително ценно публично частно партньорство, което смятам е полезно за всички и си струва да бъде развивано дългосрочно. С ИАПМСП вече имаме набелязани идеи как да я надграждаме и развиваме, така че да е максимално в подкрепа на бизнеса. 

Защо за компания като Mastercard е толкова важно да има устойчив малък и среден бизнес? 

– Малкият бизнес има съществен принос за цялостния растеж на местната икономика – увеличава данъчната основа, създава работни места, стимулира местното производство, увеличава електронната търговия, а сега е най-силно засегнат от свиването на потреблението. Всяка година имаме редица проучвания, които отчитат развитието и нуждите на МСП и последното от 2019 – Mastercard SME Monitor, разкрива, че българският МСП сектор е съставен от търговски предприятия (28.2%), което е малко над тенденцията в ЦИЕ (25%), следвани от хотелския и ресторантьорски бизнес (14.1%), услугите (12.2%) и продажбата на бързооборотни стоки (8%). Това са и секторите, в които бизнес картовите продукти на Mastercard са най-добре представени. Именно това е и причината фокус на Mastercard навсякъде по света, както и в България, да е малкият бизнес – ние работим  постоянно за създаване на гъвкави и иновативни решения за подобряване на конкурентоспособността на търговците, партнираме с финтех компании, които осигуряват дистанционни квалифицирани услуги и изграждат дигиталната икономика. 

Посоката, в която Mastercard винаги е работила и ангажимента, който имаме на глобално ниво към Световната банка, е за финансовото включване, както на хората, така и на малките бизнеси, които по една или друга причина нямат достъп до финансови услуги. Нашата роля е чрез технологични решения и партньорства да създаваме такива възможности на глобално и локално ниво. 

По какви други начини компанията подкрепя малкия и среден бизнес в България? Какви ваши продукти ползват тези фирми? 

– Ние инвестираме много усилия и средства в МСП и търсим работещи решения, които наистина да отговарят на нуждите на търговците. Имаме дългосрочно партньорство с българската компания myPOS, което цели засилено въвеждане на технологиите за картови разплащания сред малките и средни предприятия в Европа, улесняването на достъпа до ПОС терминал за търговците в малкия и среден сегмент, което предлага незабавно усвояване на получените средства и достъп до допълнителни платежни услуги, което пък разширява бизнеса им.  

Мога да дам пример с последните няколко проекта, които дойдоха точно в отговор на кризата с Covid-19 – „Гореща линия за малкия бизнес“, която споменахме в началото, и VibeMarket, който тръгна миналата седмица и разработихме изключително бързо, заедно с партньорите ни от Viber и myPOS. Това е услуга, която дава възможност на малки търговци на хранителни и битови стоки, ресторанти, заведения, фитнес и йога студия, козметични услуги и много други да управляват поръчки изцяло във Viber общности и да получават плащания с карта, без да се налага изграждане на онлайн магазин или дори инсталиране на виртуален ПОС терминал. 

Станахме и технологичен партньор на платформата „Преоткрий България“ на МЕТРО – един пример за частно партньорство, което има подкрепата на държавата. Тук използвахме партньорството си с URBO, които имат платформата и инфраструктурата. Това е проект, който е насочен към българските производители, хотели, ресторанти, в същото време създава стандарти за качество и сигурност, които в момента са водещи за потребителите. 

Освен конкретни технологии, компанията работи и за повишаване информираността и насърчаване на предприемачеството, които ще помогнат на МСП да разширят възможностите, за да развият бизнеса си и да посрещнат потребителските нужди. Вярваме, че ако насочим усилията си към опростяването на административни процедури и съдействаме за създаването на механизми за повишаване на осведомеността за предимствата от използването на иновативни технологии, ще успеем да стимулираме развитието на тези търговци.  

Каква е степента на проникване на картовите плащания сред МСП в България? 

– След като по проникване на карти сред потребителите сме на едно от първите места в Европа, в последните години години забелязваме тенденция на активно търсене на решения за картови плащания и от страна на търговците. Говорим както за физически ПОС терминали, така и за онлайн решения. А в условията на Civid-19 това търсене отбеляза драматичен бум. Стигна се до там, че някои търговци дори отказваха да приемат плащания в брой, за да предпазят както клиентите си, така и своите служители. По последни данни на Mastercard за разпространението на ПОС терминалите в България през 2019, става ясно, че почти всички запитани търговци (93%), които са въвели възможността за електронно плащане в предприятията си, са го направили поради засилено търсене от страна на клиентите. 

Защо в България все още има търговци, които не желаят да слагат ПОС терминали? Заради таксите, заради укриване на обороти или друго? 

Нека го кажем направо: Основната причина е, че голяма част от бизнеса е все още в сивия сектор. Картовите плащания категорично изкарват оборотите на светло. 

Някои от другите причини, поради които търговците не инсталират ПОС терминали, са възприятието за високи разходи за приемането на картови плащания, нагласата, че приемането на кеш е по-лесно и липсата на интерес, тъй като картовите плащания не са част от бизнес модела на търговеца. В основата на тези причини е липсата на информираност от страна на търговците за добавената стойност, която приемането на картови плащания може да им донесе. 

Интересен е примерът на Полша, където беше реализирана инициатива за насърчаване на безкасовите плащания, насочена специално към МСП. Програмата позволява на търговци, които до момента не са приемали електронни плащания, да кандидатстват за получаването на безплатен ПОС терминал за период от една година. Резултатите недвусмислено показват, че търговците признават ползите от приемането на картови плащания, веднъж щом започнат да оперират ПОС терминал. Едва 5% от МСП, участващи в програмата, са се отказали от ПОС терминалите си, след изтичането на безплатния гратисен период. 

А как внедряването на електронни плащанията всъщност стимулира бизнеса на МСП? 

– Електронните плащания предоставят много предимства на търговците. Например, не ограничават покупките на клиента до размера на наличните банкноти в портфейла: осреднено размерът на трансакциите с дебитни и кредитни карти е от два до четири пъти по-голям от размера на трансакциите в брой. В допълнение, търговците, които приемат електронни плащания обикновено регистрират ръст от 10-15% в размера на трансакциите. Когато говорим за онлайн пазаруване, електронните плащания  дават на търговците достъп до клиенти от цял свят и обратното. Освен ползите, свързани с приходите, търговците получават добавена стойност, тъй като това са бързи и гарантирани трансакции. Не бива да пропускаме и едно от най-големите предимства и за двете страни – сигурността. Електронните плащания намаляват необходимостта от отчитане, пазене и съхраняване на пари в брой и ограничават загубите от загубени или откраднати парични средства.  

Технологични иновации – терминалите на самообслужване, мобилните плащания, токенизацията, биометрията, машинното обучение и добавената EMV сигурност на чип картите също осигуряват по-широк достъп, увеличаване на обема на продажбите и намаляване на разходите за търговците на дребно от всякакъв мащаб. Опашките стават по-къси, което води до по-малко загубени продажби. 

Миналата година Mastercard реализира проучване в 13 държави от ЦИЕ, което изведе страната ни на едно от първите места по използване на дигитални услуги в ежедневието. Например, у нас всеки трети извършва банкови операции дигитално поне веднъж месечно, а 28% го правят на дневна база. Традиционно за България, тук потребителите отбелязват удобството и бързината, като основен фактор за използването на тези услуги – 44%. Съответно, колкото по-бързо се адаптират и търговците към нарастващия интерес от страна на потребителите към всички тези технологични решения, толкова по-ефективно ще се развива и бизнесът.  

По-рано този месец организацията EuroCommerce алармира, че картовите оператори „непрекъснато увеличават нерегламентираните такси, наложени на магазините“ и поиска от ЕК да разшири съществуващите правила за ограничаването им. Как ще коментирате казуса – задушени ли са търговците? 

– Картовите организации нямат директни финансови взаимоотношения с търговците, т.е. те не плащат такси към нас. В същото време, ние постоянно инвестираме в тях – било създавайки технологии, било с директно финансиране на маркетингови и други инициативи.  

В допълнение към споменатите по-горе проекти, които изникнаха по време на извънредното положение, бих добавила и всички стрийт фестивали с местни производители, в които традиционно участваме всяка година, а също и големите музикални събития, където ние значително развихме терминалната инфраструктура и заместихме неудобните карти с временна употреба. 

Смята ли Mastercard да увеличи лимита на безконтактните плащания до 100 лева за постоянно?

– Лимитът за безконтактно плащане беше увеличен в 29 държави в Европа, за да осигури на потребителите да пазаруват лесно и с минимален риск от докосване на различни повърхности по време на световната пандемия. Прие се изключително добре и е възможно да остане 100 лв. за постоянно.