„Може би сме в най-опасния момент в световната история след кубинската криза“

Седем седмици след началото на войната в Украйна, все още ескалиращото напрежение поставя обществото в може би „най-опасния момент в световната история след кубинската ракетна криза“, смята Ювал Ноа Харари, израелски историк и един от най-значимите съвременни писатели.

Авторът на „Sapiens. Кратка история на човечеството“ каза, че нарастващият риск Русия да се обърне към ядрени оръжия или други форми на химическа или биологична война, за да ускори настъплението си, представлява екзистенциална заплаха за човечеството.

Може би сме в най-опасния момент в световната история след кубинската ракетна криза, когато е възможна внезапна ядрена война“, каза Харари пред CNBC.

Кубинската ракетна криза от 1962 г. се характеризира като период на пряк конфликт между САЩ и тогавашния Съветски съюз, често разглеждан като най-близкия до ядрена война.

Харари все пак е на мнение, че към момента заплахата от ядрена война е „малко вероятна“. Той обаче призова всички – правителства и отделни лица – да бъдат много внимателни.

Това е възможност, реална възможност, която трябва да обмислим. И това е ужасна новина за цялата човешка раса“, каза той.

Думите на Харари дойдоха само ден преди Дмитрий Медведев да заяви, че Русия ще разположи ядрени оръжия в балтийския регион, ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО.

Според Харари западните съюзници трябва да се съсредоточат върху по-нататъшното овластяване на Украйна да победи руските сили на място и да възстанови мира. А не към смяна на режима в Москва.

„Всеки, който има тези фантазии за поход към Москва, да забрави за тях възможно най-бързо“, каза той, отбелязвайки, че подобни ходове ще провокират допълнително Кремъл.

Целта на войната трябва да бъде да защити свободата на Украйна, а не да промени Москва. Това зависи от руския народ“, добави той.

Историческа повратна точка

Харари, преподавател в катедрата по история в Еврейския университет в Йерусалим, каза, че крайният изход от войната може да отбележи решаваща повратна точка в начина, по който правителствата управляват бъдещите заплахи.

Ако руският президент Владимир Путин спечели войната, каза той, повече страни ще бъдат склонни – или принудени – да увеличат военните си разходи в ущърб на други обществени услуги.

Не е ясно колко Русия инвестира в разходите си за отбрана, макар че Харари прогнозира около 20%. Междувременно вече станахме свидетели на скорошни ходове или ангажименти от страна на правителствата да увеличат разходите си за отбрана. Само дни след началото на конфликта Германия обяви, че ще повиши значително разходите си за отбрана до повече от 2% от БВП.

„Ако бюджетите за отбрана по света биха били 20% вместо 6%, това би било за сметка на нашето здравеопазване, на нашето благосъстояние, а също така би било за сметка на борбата с други опасности като изменението на климата“, каза той.

Това би било ужасна катастрофа за цялото човечество“, смята Харари, добавяйки, че мирното разрешаване е в интерес не само на Украйна и нейните непосредствени съседи, но и на обществото като цяло в по-широк мащаб.

„Наистина става дума за защита на мира и вида свят, с който свикнахме“, каза той. „Толкова свикнахме с него, че го приемаме за даденост. Но ако не внимаваме, ще се плъзнем обратно в джунглата на войната и насилието, в която страните са принудени да харчат много повече за танкове и ракети и много по-малко за учители, медицински сестри и социални системи.”

Харари все пак вижда и причина за предпазлив оптимизъм, ако западните съюзници успеят да постигнат мирен край на конфликта.

Ако Путин загуби, това всъщност ще защити предишния ред. Когато има норма и някой нарушава нормата и е наказан за това, това всъщност засилва нормата”, каза той.