МВФ обяви инструмент за финансова помощ, насочен към новите климатични цели

Международният валутен фонд създава нов финансов инструмент, с който ще подпомогне не само страни с ниски доходи, но и уязвими такива със средни доходи – най-вече островни икономики. Целта е по-плавно преминаване към новите заложени климатични цели, сред които и намаляване на вредните емисии до 2030 г. Това става ясно от изказване на Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ по време на Парижкия форум за мир.

Така освен Доверителния фонд за намаляване на бедността и растеж, ще бъде разработен и Доверителен фонд за устойчивост и стабилност. Преди дни Кристалина Георгиева коментира, че климатичните сътресения представляват риск за макроикономическата и финансова стабилност в световен мащаб.

В светлината на климатичната криза сме твърдо решени да създадем втори инструмент — с по-дългосрочен хоризонт и също нисколихвен. Нашата цел е този Доверителен фонд за устойчивост и стабилност да започне с 30 млрд. долара, като нараства до 59 млрд. долара“, заяви Георгиева.

Членовете на МВФ вече са подкрепили създаването на втория фонд, а целта е той да бъде разработен до пролетните срещи на МВФ и Световната банка, така че да бъде приложен възможно най-бързо. Така държавите ще бъдат подкрепени в трансформацията към нова климатична икономика – въглеродна и устойчива на изменението на климата.

Според управляващият директор на МВФ възстановяването сред държавите върви с различен темп. Световната икономика се възстановява и се очаква да достигне 5.9% ръст през тази година. За страните с ниски доходи обаче прогнозите за растеж са наполовина – 3%. Една от причините е и неравенството по отношение на ваксините. Заради това разпределението на специалните права на тираж (СПТ) е толкова важно.

Това е резервен актив, който МВФ е в състояние да създаде благодарение на своите 190 държави членки, някои от които с много силни позиции по отношение на своите резерви и способни да предоставят тази сила на нас, а чрез нас — и на всички членове на Фонда. С други думи, създадохме СПТ въз основа на готовността на членовете да повишат активите в световен мащаб“, коментира Георгиева.

Кристалина Георгиева припомни, че Фондът вече разпредели 650 млрд. долара сред държавите членки. Около 275 млрд. долара са били насочени към нововъзникващи пазари в развиващи се страни. Други 21 млрд. долара са предоставени на най-бедните членове на Фонда, а Африка е получила 31 млрд. долара.

„Това подобрява техните позициите на резервите им и създава ликвидност, а ликвидният капацитет е изключително ценен за страните с ограничени фискални възможности“, заяви тя.

Въпреки това, най-силно нуждаещите се от помощ страни получават относително малък дял от помощта поради ниското си дялово участие на квотен принцип в капитала на МВФ. Това може да бъде поправено като страни със силни външни позиции заемат или прехвърлят разпределените СПТ на по-уязвими държави.

Пандемията показа колко взаимозависим е светът. Никой не е в безопасност, докато не ваксинираме всички хора и не постигнем колективна безопасност. Да се помага на нуждаещите е не само правилно от морална гледна точка - този акт е в личен интерес на всички. Същото се отнася и за борбата с изменението на климата“, посочи Георгиева.