МВФ съветва България да реформира „ниския“ плосък данък
Управляваната от Кристалина Георгиева институция предлага заплатите на държавните чиновници да не бъдат замразявани
Замразяването на заплатите в държавната администрация, заложено в държавния бюджет тази година, не е желателно предвид ускорената инфлация. Затова политиката при заплатите е редно да се основе на цялостен преглед на публичния сектор и да се преработи с актуализацията на бюджета, планирана за лятото. Това посочва екипът на Международния валутен фонд (МВФ) в своя доклад след официалното си посещение в страната.
МВФ препоръчва в актуализацията на бюджета да се свие мащабът на планираните инвестиции, каквито коментари дойдоха от редица икономисти още преди началото на войната в Украйна. Инвестиционната програма на финансовия министър Асен Василев обаче бе многократно защитавана от самия него.
Според МВФ в актуализацията на бюджета трябва да бъдат включени и мерки като осигуряване на продоволствена сигурност, както и предоставяне на подкрепа за бежанците от Украйна. Институцията съветва правителството да увеличи и резерва си за непредвидени разходи.
Фондът съветва да бъде прекратена схемата за запазване на заетостта, популярна като „60/40“, както и да промени механизма за енергийни компенсации, като се премине при нужда към директна подкрепа на домакинствата.
Институцията подканва управляващите да разработят реформи в пенсионната система, насочени както към нейната устойчивост, така и към осигуряване на адекватно ниво на пенсиите.
За повишаване на ефективността на публичните разходи международната институция съветва да се реформира „ниската“ плоска ставка на данъка върху доходите на физическите лица, която сега е 10%. Според МВФ това може да доведе до ръст на приходите в бюджета, както и до намаляване на неравенствата. Институцията не посочва точно каква трябва да бъде реформата, но се предполага, че става въпрос за въвеждането на т.нар. прогресивно облагане, за което настоящият управляващ директор на МВФ Кристалина Георгиева съветва България от години.
Основните рискове пред икономиката се очертават в по-високите цени на суровините, отлаганите инвестиции заради несигурната обстановка, сериозната енергийна уязвимост от Русия, както и в потенциала паричната политика да бъде затегната по-бързо от очакваното, т.е. лихвите да се вдигнат по-скоро.
Последното би било и най-голямото предизвикателство за финансовия сектор. МВФ казва, че банковият сектор остава добре капитализиран, ликвиден и печеливш, но централната банка трябва да следи за възможно влошаване на качеството на активите и ръст на необслужваните кредити.