Над 200 компании имат желание да назначават студенти

Наредбата дава възможност държавата да покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване. Предложението, което е по инициатива на бизнеса, беше официално обнародвано в края на януари тази година.

„От името на АИКБ на този етап предлагаме в списъка да бъдат включени 38 предприятия. Това са успешни и вече утвърдени компании, развиващи дейност в областта на машиностроенето, металообработката, електрониката и електротехниката, и хранително-вкусовата промишленост. Очаквано за нас в по-голямата си част заявките са насочени към инженерните специалности. В последните години бизнесът в България изпитва сериозен недостиг на именно такива кадри, за които АИКБ е алармирала неколкократно“, каза председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

От Министерство на образованието и науката потвърдиха, че до 31 май 2021 г. ще бъде утвърден Списък със специалностите, за обучението на които се осигуряват средства от държавния бюджет за напълно или частично заплащане на разходите за обучение по висши училища и брой студенти. А в най-кратък срок след това се очаква и Министерски съвет да приеме Списъка с работодателите, които са заявили желание да сключват договори със студентите по реда на наредбата. В него ще се посочват още специалностите и броят на студентите, за които всеки работодател е заявил готовност за сключване на договор.

Във връзка с оптимизиране на механизма за набиране на заявления от страна на работодателите Асоциацията на организациите на българските работодатели е поела ангажимент да предложи промени в Наредбата, чрез които да се улесни и облекчи възможността на работодателите да участват в процедурата.

Една от основните цели на Наредбата е да отговори на нуждата от засилване на връзката между висшето образование и потребностите на работодателите чрез стимулиране на обучението във важни за развитието на икономиката специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри. Обнародваният документ урежда условията и реда, по който ще се заявяват, сключват и прекратяват договорите със студентите и/или висшите учебни заведения, за пълното или частичното възстановяване на средствата от бюджета за финансиране на обучението, както и за минималния срок, през който студентът следва да работи в същата фирма след завършването си.

По време на срещата стана ясно, че Наредбата дава възможност работодателите да сключват договори и със студенти, които са платено обучение. В този случай държавата ще финансира образованието им по два начина. При първия ще се заплащат пълния размер на таксата за обучение, а при втория ще покрива разликата между таксата за държавно обучение и таксата за платено обучение.

Въвеждането на посочения механизъм идва след промените в Закон за висшето образование от началото на 2020 г., които дадоха ход на разработването на Национална карта за висшето образование. От МОН очакват първият вариант на картата да бъде готов през март т.г. Тя ще бъде един от основните инструменти за формиране на държавния план-прием по висши училища и ще даде възможност за по-тясно обвързване на бизнеса с висшето образование.