Колко книги четат българите на година?

Българите прочитат по по-малко от десет книги всяка година, или по-точно – само около пет. Това показват данните на различни статистически служби и специализирани източници на информация, като резултатът обикновено ни нарежда на опашката на класациите.

Според данните за 2024 г. на World Population Review  – независим сайт за публикуване на демографски и други данни, базиран в Калифорния, САЩ – българите четем по 4.96 книги на година, което се равнява на общо 106 часа, прекарани в това занимание. Тоест за цяла година българите прекарват по по-малко от седмица в четене.

Резултатът нарежда страната близо до Аржентина (4.88 книги), Армения (4.29 книги), Коста Рика (4.83 книги), Естония (4.66 книги) и други.

Само с книга или две повече ни изпреварват Австрия (6.42 книги), Белгия (6.76 книги), Бразилия (5.61 книги), Чили, Китай, Тайван и Тайланд (с по над 6 книги), Еквадор, Египет, Дания и Доминиканска република (с по над 5 книги).

За България ситуацията не се е променила през последните две години, когато европейската статистическа служба Евростат публикува подобни числа във връзка с навиците на четене на българите.

Според тях България е на едно от последните места сред европейските страни по четене на книги, като през 2022 г. под 20% от населението у нас е прочело по-малко от пет книги. 10.4% са прочели между 5 и 9 книги, докато други приблизително 8% - над 10 книги. Това означава, че по-малко от 40% от населението има прочетена книга през 2022 г., докато останалите 60% нямат нито една обърната страница. Резултатът ни нарежда на дъното, като след нас са единствено Италия, Кипър и Румъния.

Иначе в класацията от 98 държави на World Population Review са единици страните с двуцифрен брой прочетени книги. Това са САЩ (17 книги, 357 часа, прекарани в четене), Индия (16 книги, 352 часа), Великобритания (15 книги, 343 часа), Франция (14 книги, 305 часа), а след тях са Италия, Русия и Австралия с между 10-13 прочетени книги и по над 200 часа, прекарани между страниците. От американския сайт обаче уточняват, че голяма част от данните за най-четящите нации са от 2017 г., а някои – дори по-стари, тъй като няма нови доклади, датиращи след 2020 г. за навиците на четене.