Надежда за пчеларството

Всичко, което съм мечтала, в момента го живея. На 40 години съм, летя с мечтата си, главата ми  е пълна с идеи и ни трябва само време, за да осъществяваме още и още неща. Правя онова, което обичам – пчелите, работата с децата, комуникацията с интересни хора. Продаваме на място около 80% от нашата продукция, другата част реализираме през зимата по време на изложения и фермерски пазари, където отново сме в контакт с нашите клиенти...

Това разказва Надежда Иванова от Пчеларска ферма с. Войвода̀, която се намира в Шуменска област, недалеч от Плиска, Преслав и Нови пазар. Двамата с нейния съпруг Иван Иванов се грижат за около 130 кошера. Ето как започва и се развива всичко:

Преди 20 години, когато Надежда и Иван подготвят своята сватба, техен приятел ги повикал заедно да пренесат нещо до пчелина на неговия дядо. Тогава младата жена за пръв път вижда отворен кошер и усеща непреодолимата

любов от пръв поглед

към пчелите. Така се ражда идеята да си купят няколко кошера и земя за пчелин край с. Войвода. И вместо парите да отидат за сватбата, те инвестират в създаването на бизнес. Попадат на тази слънчева зелена поляна, мястото им харесва, купуват го и впоследствие разбират, че местността се казва Пчелина, тъй като някога там имало пчелини.

 Иван и Надежда

Надежда започва да се интересува от всичко, свързано с пчеларството, в интернет открива историята на производители по цял свят, което ѝ помага да избистри концепцията за тяхната пчеларска ферма. Тя не търси модел, който включва продажбата на мед на едро, защото предпочита пряката връзка с хората. Като своя мисия е приела

работата с децата

- вдъхновена е да ги среща с пчеларството и сред природата им разказва за пчелите и техния начин на живот. През миналата година фермата е посетена от близо 600 деца. Преди 4 г. двамата съпрузи със собствени усилия построили дървена къщичка за апитерапия, предназначена за лечение с кошерен въздух. В нея са вградени кошери, които вместо капаци имат фина мрежа, за да прониква целебното ухание. Децата, идващи на ученически турове, имат безплатен достъп, но условието е да пазят тишина и да са без мобилен телефон по време на престоя в къщичката. Учителите ги водят с различна цел. Едни държат акцентът да е върху професията пчелар, други искат да знаят повече за апитерапията, както и за ролята на тази добре организирана общност. „Във фермата всички са

приятели на пчелите

– или още на идване, или на тръгване, - споделя Надежда. - Дали човек ще консумира мед и пчелни продукти е въпрос на личен избор, но е добре да са информирани, че пчелите имат важна функция по опрашването на растенията. Те не може да бъдат заменени в тази „екосистемна услуга“, която извършват“.

Двамата съпрузи успяват да се справят сами с всички ангажименти във фермата – от грижата за пчелите и ваденето на меда, до неговата реализация и посрещането на гости. Иван дори работи и в местната земеделска кооперация, той харесва работата си и обича да общува със своите колеги. Семейството умело съчетава пчеларския туризъм и производството на мед и пчелни продукти, в това е включена и 15-годишната им дъщеря. Синът им е тръгнал по свой професионален път. „Пчеларството не е за всеки и децата ни не са длъжни да следват нашите мечти. Ако това не беше моето нещо, не бих го вършила и за много пари“, признава Надежда. На нея ѝ допада този живот сред природата, отдаден на пчелите, но и на хората. През зимата тя приготвя домашни мехлеми, сапуни, кремове и други полезни продукти на пчелна основа: „Медът е нещо много специално, както специално е всичко, свързано с пчелите. Те са единствените насекоми, чиято храна е годна за консумация от хората“.

Тук няма Wi-fi, говорете с природата - този надпис датира от времето, когато в пчелина не е имало мрежа за гостите. Сега има интернет, но посланието стои с цел

дигитална детоксикация

Не се нуждаете от сребърна вилица, за да ядете добра храна – е надпис на външната стена на кухнята, който в никакъв случай не е оправдание, че тук не се предлагат луксозни прибори. „Във фермата идват положително настроени към живота хора, които обичат природата, но повечето са избрали да живеят в градска среда“. Сред туристите са къмпингари, които с кемперите отсядат при тях, на разположение е къщичка с осем легла, но идват и с палатки, организират се дори детски палаткови лагери. Наскоро гости на пчелина им казали: „Някой с много пари може да изгради всичко това само за 2 месеца, но… то няма да има душата, която вие сте вложили“.

Предприемачеството

за Надежда Иванова е да прави всичко, което обича, по начина, по който ѝ харесва. Тя има още много идеи за развитието на пчелина. Едно от желанията ѝ е детските лагери да се разнообразят и интензивността им да се засили. Надява се фермата да привлича още повече почитатели на натуралните продукти, които търсят жива среща с производителите на тази храна: „Поставила съм си тънка граница на растежа, защото за нас личното отношение към всеки е много важно. Дори да наемем персонал, не вярваме, че някой може да е така всеотдаен към нашата работа, както самите ние“. Надежда и Иван Иванови имат силна вяра в бъдещето на пчеларството, смятат, че щом има хора, които търсят такива продукти и места, то ще има такива места.

Винаги има начин

• Липсата на ток в пчелина е решена с фотоволтаици, но по отношение на водата продължават да търсят трайно решение. „Начин винаги има, въпросът е да стане по-лесно“, обяснява Надежда Иванова.
• Болките и неуредиците в пчеларския сектор са много, но амбициозната пчеларка намира начини да ги избягват. И ето пример - не продават мед на едро и така не се влияят от ниската изкупна цена.
• Опитът на сем. Иванови сочи, че синдромът на празния пчелен кошер, както и повечето проблеми в пряката работа с пчелите, идват от недобрите пчелари: „Има хора, които започват да гледат пчели, но после ги изоставят. Така тръгват болести, които заразяват съседни пчелини. С пчеларство трябва да се занимават само хора, които обичат пчелите“.