Най-младият български предприемач прави бизнес с лешници
Земеделието не е отживелица, от него може да се печели, твърди 16-годишния ученик
Най-младият предприемач у нас е само на 16 години и
учи в столичното 23 училище „Фредерик Жолио-Кюри”. В земеделски имот в
Добричко, който се води на баба му и дядо му, е засадил 150 лешникови фиданки,
като очакванията са му продукцията да му носи годишно по 8000 лева, съобщава
БНТ.
От съвсем малък Димитър Керанов се интересува от земеделие. Разказва, че е засадил първото си дърво на 4 години. За това му помогнали баба му и дядо му, които го научили как да се грижи за земята, за да си осигурява прехраната. Именно тези умения го насочили да се запише в паралелка по предприемачество и бизнес в 23-то училище в София. Миналата година Митко решава да се захване с отглеждането на лешници и да развие наученото.
„Стартирах бизнеса изцяло с мои пари, които съм си заделил от джобни, рождени дни, празници. И това в рамките на 2 години. След което ги инвестирах в закупуването на дърветата и в земята, която закупих”, разказва младият предприемач.
Със спестените пари ученикът купува 2 декара земя в село Войниково край Добрич, където засажда 150 лешникови фиданки. Разказва, че цялото му семейство го подкрепило в начинанието. Най-голяма помощ Митко получил от братовчед си, който освен с труд, го подпомогнал и със 700 лева и така стартирал бизнеса си с 1700 лв. Надява се резултатите да не закъснеят.
„Годишната ми печалба от тези 150 дървета може да е около 8000 лева. Като аз имам желанието да ги развия и да станат много повече”, казва Димитър Керанов.
Ученикът вече е разговарял с фирми, които са заявили готовност да изкупуват продукцията му. Младият предприемач е категоричен, че земеделието дава много възможности за развитие: „Земеделието не е отживелица. От земеделието може да се печелят много пари. Това е много успешен бизнес. Особено сега, откакто България е в ЕС и може да се кандидатства по много европрограми, да се пускат проекти, което много може да помогне на такива млади земеделци като мен”.
Освен със земеделие, младежът се занимава и с програмиране. Споделя, че в момента разработва проект за роботизирано напояване на растенията и следене на полезните вещества и минерали в почвата, тъй като няма възможност често да ходи до селото.
А това лято планира да поправи машините на дядо си, с които е обработвал земята. Но най-вече няма търпение да стане на 18 години, за да се регистрира като земеделски производител и да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, за да разшири бизнеса си.