Неуспехът на Китай с изграждането на „градовете-гъби“

През последните седмици Китай беше засегнат от опустошителни наводнения, които причиниха смъртоносни случаи и доведоха до множество инфраструктурни щети. Всичко това повдигна въпроса доколко е ефективна инициативата на страната от 2015 г. за изграждането на „град-гъба“ - целта, на която е да се намалят щетите от наводненията.

Инициативата беше стартирана, за да се повиши устойчивостта на големите градове срещу такъв тип природни бедствия, както и да се използва по-добре дъждовната вода чрез архитектурни, инженерни и инфраструктурни промени.

Въпреки това обаче градовете остават уязвими на проливния дъжд. Само през юли наводненията причиниха 142 смъртни случая и оставиха десетки хора в неизвестност. Унищожиха 2300 домове и причиниха преки икономически загуби от 15.78 милиарда юана (2.19 милиарда долара), съобщи китайското министерство на извънредните ситуации в понеделник.

Защо стартира инициативата „градове-гъби“?

Китай отдавна се стреми да подобри начина, по който се справя с екстремните метеорологични условия и да направи гъсто населените градове по-малко уязвими на наводнения и суша.

Инициативата „Градът-гъба“ е предназначена да използва по-добре „естествено базирани решения“ с по-малко въздействие за по-добро разпределение на водата и подобряване на дренажа и съхранението.

Тези решения включват използването на пропусклив асфалт, изграждането на нови канали и езера, както и възстановяването на влажните зони, което не само ще облекчи преовлажняването, но и ще подобри градската среда.

Урбанизацията затвори огромни участъци от земята с бетон. Много често той е излят по бреговете на големи реки, които традиционно са служили като заливи, което доведе до многобройните бедствия, тъй като излишната вода няма къде да се утаява и наводненията в Китай се превърнаха в нещо обичайно.

Според данни от 2018 г. 641 от 654 големи и средни града в Китай са били уязвими от наводнения и преовлажняване, като 180 са изправени пред рискове от наводнения всяка година.

Какво е направено досега?

Проучванията показват, че много от местните пилотни инициативи, стартирани досега, са имали положителен ефект. Сред успешните инициативи са изграждането на дъждовни градини и зелени покриви, които помагат за абсорбирането на излишната вода.

Общо 30 града през 2015 и 2016 г. бяха включени в пилотния проект за „градове-гъби“. До миналата година само 64 от 654 града в Китай са издали законодателство за прилагане на насоките за „градовете гъби“. Според експерти правителството досега е обръщало „минимално внимание“ на строителството на „градовете гъби“ и призоваха националното законодателство да бъде изготвено възможно най-скоро.

Какви са ограниченията на „градовете гъби“?

Дори всички необходими мерки да бяха взети за изцяло изграждане на „градовете гъби“, то отново нямаше да бъдат предотвратени тазгодишните бедствия, пише Reuters.

Джънджоу в провинция Хенан беше един от най-активните в изграждането на „гъбите“, отделяйки близо 60 милиарда юана за програмата от 2016 до 2021 г. Но не успя да се справи с най-обилните валежи в историята през 2021 г.

Експерти смятат, че градската инфраструктура на гъбата може да поеме само не повече от 200 милиметра (7.9 инча) дъжд на ден. В разгара на дъждовните бури, които връхлетяха Пекин в края на юли, валежите в една станция достигнаха 745 милиметра за три дни и половина. През юли 2021 г. в Джънджоу паднаха над 200 mm валежи само за един час.

Властите също се опитват да наваксат с изменението на климата. Тазгодишният проливен дъжд удари градове в обикновено сухия север, където развитието на градовете с гъби е по-малко напреднало.