Никой не иска да управлява българската система за енергийно бедни

С повече от година забавяне България все пак е близо до приемането на официална дефиниция за енергийна бедност, която ще отключи милиони европейски средства за уязвимите групи. За целта трябва да бъде извършена ключовата реформа, за което са предприети стъпки. До края на този месец се очаква финализиране на законодателните промени и нормативни актове, касаещи критериите, реда и условията за определяне на тези домакинства.

Критериите са финализирани – социални, жилищни и доходни“, обясни Теодора Пенева, зам.-председател на Комисията по енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност.

Тя коментира казуса по време на кръгла маса на тема "Преодоляване на енергийната бедност и декарбонизация на българската икономика", организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Енергийната бедност ще се определя на база разполагаем доход след разход за енергия, който ще се изчислява по типово потребление. Ако човек попада под официалната линия на бедност, семейството ще попада в графата енергийно бедно. За целта ще бъде създадена автоматизирана информационна система, която да събира данни за доходите на домакинствата.

Идеята е всички данни да се въвеждат по автоматичен начин, като ще се събират от НАП и НОИ по отношение на доходи, жилищна собственост и др.

По думите ѝ обаче нито една институция и администрация не иска да поеме отговорност за управлението на тази система. Според нея не е ясно кой ще я управлява – няма министерство, което да е изявило желание да управлява и това решение ще се вземе на друго ниво.

До момента нито една институция не искаше да управлява и администрира процес, в който трябва да прави оценка и контрол, да отпуска помощи на близо 2 млн. души вместо на 300 000 както е сега“.

От Агенцията за социално подпомагане, която се занимава до момента с енергийните помощи също дават отпор на това да администрират процесите, тъй като липсва администрация и капацитет.

Според Цветелина Герасимова, зам.-главен директор в Главна дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане, тя се занимава с много неща и няма ресурс за разширение на дейностите.

Кадровият ресурс на Агенцията е ограничен, той е 4000 души. Разбира се, ако системата бъде възложена на нашата администрация, ние няма да имаме друга алтернатива, освен да я изпълним. Досега не сме се проваляли в изпълнението". 

Европейски пари за енергийно бедните има, но все още не е ясно от коя програма ще дойдат. Вариантите са няколко – Планът за възстановяване и устойчивост, Декарбонизационният фонд, който се очаква да бъде създаден, пари от REPowerEU и др.

Според Центъра за изследване на демокрацията приходите от търговията с въглеродни емисии също е вариант и те може да се използват много по-целенасочено за намаляване на енергийната бедност чрез таргетирано субсидиране на най-уязвимите групи.

„Налагането на въглеродна цена, крайъгълният камък на декарбонизационните политики на ЕС, в съчетание с добре прилагани политики за преразпределение на приходите от този механизъм, биха могли да допринесат за повишаване на благосъстоянието на най-бедните 50% от българските домакинства, което да намали енергийната бедност и социалното неравенство в страната“, става ясно от анализа на Центъра за изследване на демокрацията.

Според анализа прилагането на въглеродни цени би имало макроикономически ползи, като например подобряване на условията на пазара на труда, увеличаване на добавената стойност на енергийния сектор и подобряване на енергийната сигурност, без да се забавя чувствително икономическият растеж.

България е изправена пред сериозна криза по отношение на енергийната бедност“, коментира Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията. По думите му в момента близо 40% от българското население може да се дефинира като енергийно бедно.

Владимиров обясни, че скокът на цените на енергийните ресурси и галопиращата инфлация, започнали още преди руската инвазия в Украйна, ясно разкриха отрицателните последици от бавния темп на енергийния преход и прекомерната въглеродна интензивност на енергийното потребление на българската икономика.