Междуведомствен съвет ще проверява чуждите инвестиции в България
Предложението на ДПС трябва да защити националната сигурност от „ръста на зловредните инвестиции в световен мащаб, особено руски“
Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции ще проверява чуждестранните проекти, които са от значение за националната сигурност на България. Той бе създаден с промени в Закона за насърчаване на инвестициите с гласовете на коалиционните партньори ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС.
Проектът бе внесен от ДПС още през лятото на миналата година, като Движението тогава се обоснова с „ръст на зловредните инвестиции в световен мащаб, особено руски“.
Предложението реално представлява транспониране на европейска директива от 2019 г., а според Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) в целия Европейски съюз има само две държави, които нямат такъв механизъм – България и Кипър.
Междуведомственият съвет ще разглежда инвестиции, свързани със сигурността и обществения ред в сфери като критична инфраструктура, енергетика, транспорт, здравеопазване, отбрана, финанси, телекомуникации.
Министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева смята, че въпреки забавянето на механизма за скрининг с около четири години, въвеждането му сега е „съвсем навременно и ще позволи на България да осигури надеждна среда за инвестиции“.
Във въпросния Съвет влиза министъра на иновациите и растежа, представители на няколко други министерства, както и на регулаторите и на разузнавателните агенции. Той е под шапката на Министерския съвет, който в срок до 6 месеца трябва да приеме правилник за дейността на новото звено.
Кой попада под скрининг?
На скрининг ще подлежат инвестиции, които представляват придобиване на 10% и повече от капитала на предприятие или инвестиции над 2 млн. евро. Под скрининг ще бъдат и инвестиции, направени от компании, в чийто капитал участие имат юридически или физически лица от държава извън Европейския съюз. Под скрининг ще са и придобивания на дружества с повече от 10 служители и годишен оборот от над 2 млн. евро за предходната година. Под скрининг попадат и всички чуждестранни инвестиции, които извършват дейности, свързани с нефт, както и всички преки чуждестранни инвестиции от Русия или Беларус. По предложение на членове на Съвета ще може да се разглеждат и други инвестиции по изключение.
Всеки инвеститор, който изпълнява критериите за скрининг, трябва да подаде заявление за издаване на разрешение чрез Българската агенция за инвестиции (БАИ) до новосформирания Съвет. Инвеститор, който предостави неточна или непълна информация или осъществи инвестиция без разрешение подлежи на глоба в размер на 50 хил. лв.
Съветът пък има 45 дни, за да вземе решение по подаденото заявление. Срокът може да бъде удължаван веднъж с 30 дни. По усмотрение на членовете на Съвета те може да поискат по съответния казус и становище от Европейската комисия или национални органи.
В някои случаи Съветът може да даде т. нар. "условно разрешение" за инвестиция, което да включва рестриктивни мерки, като ограничаване на правото на собственост до 20% от капитала, предписания за защита на лични данни и други.
Идеята е новото звено да предпазва българската икономика от инвестиции с "корозивен" капитал, т.е. инвестиции или придобивания, които имат потенциала да навредят на националната сигурност и обществен ред. В това звено следва да влязат представители на няколко министерства и служби за сигурност.
Законодателните поправки не бяха подкрепени от БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, според които това е „излишно бюрократично звено“ и „пореден опит за налагане на още един орган, за да може да има рекет върху фирмите“.