Новите специалности във ВУЗ-овете – количество без качество

С промените в Закона за висшето образование и стратегията за развитие на висшето образование в периода 2014/2020 година, образователното министерство започна първи стъпки в посока финансиране на висшето образование според качеството на преподаването. Идеята е да се намалят вредите от практиката субсидията да зависи само от броя студенти и до 2020 г. 60% от субсидията да се определя от качеството на обучението и връзката с пазара на труда. През 2016 този дял е една 12,8%, през следващата година трябва да се увеличи до 25%, а до 2018 г. до 50%.

За учебната 2016/2017 година в най-желаното висше училище у нас – Софийския университет, близо 20% от местата останаха незаети след 3-то класиране. След извънредна кампания за привличане на студенти, университетът отново не успя да попълни местата за прием. Празни места останаха в педагогическите специалности, приложна математика и информатика – точно тези, които МОН определя като приоритетни за пазара на труда. Същото се наблюдава и при много други университети.

 Разбира се, причината за незаетите места от една страна е и демографска – броят на завършващите средно образование, които са потенциални кандидати, намалява драстично от 2009 г. насам – тогава завършващите средно образование са били над 70 хиляди, само 5 години по-късно обаче броят им е намалял на 50 хиляди.

Проблемът със „свръхпредлагането” на места за студенти (спрямо търсенето) не се отнася само до Софийския университет. Масово и за поредна година университетите у нас за поредна година обявиха допълнителни класирания, за да могат да запълнят свободните места по специалностите си. Въпреки че държавният прием за тази година е намален с 9000 бройки за бакалавърските степени, ВУЗ-овете добавиха нови „приоритетни” специалности, за да компенсират намалената бройка, а и да получат допълнително финансиране.

От общо 51 направления в образованието ще се финансират целево 32 направления, като чрез тях правителството определя кои специалности са ключови за пазара на труда. Допълнителни средства за капиталови разходи в размер на 2000 лв. за всеки студент, над броя на приетите студенти през предходната учебна година. В останалите, неприоритетни специалности, където безработицата сред дипломираните е висока, а приложимостта на наученото по малка, ще бъде намален приемът. Въпреки това, всяко висше училище, ще може да компенсира намалените места чрез  бройки  за платено обучение.

Списъкът с приоритетните направлениея е голям. Там се нареждат професионални направление като теория и управление на образованието, педагогика, природни науки, математика, информационни науки, електротехника и автоматика.

Спорно е обаче колко от новите специалности в университетите ще помогнат за увеличаването на кадрите в дефицитните сфери. Някои от тях очевидно целят да заемат ниша в приоритетните направления, други обаче, като че ли, целят точно обратното. Пример по-скоро за второто е „Религията в Европа”, която е новата 105-та специалност към Софийския университет.

Другите новооткрити специалности ще обучават студентите в сферите на приложната лингвистика и информационните технологии, начална училищна и предучилищната педагогика, мениджмънт на туристическия бизнес и индустриалната физика. Колкото и нови специалности да бъдат измислени това няма да запълни местата в университетите или пък подпомогне пазара на труда. Разбира се, самото откриване на нови специалности би могло да е полезно,  ако отговаря на промените в търсенето на кадри от бизнеса и навлизането на нови професии, но в българския случай (и начина на финансиране)е по-скоро заради самото обучение и броя на студентите, а не заради нуждите на пазара на труда.

По данни на рейтинговата система на висшите училища, реализацията сред приоритетните специалности е под 46%, докато при общия брой направления е 56%.

Средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото образование също се различават значително между професионалните направления и различните висши училища. За пример, най-висок среден месечен облагаем доход получават завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет – над 3 хил.лв. и завършилите администрация и управление в Американския университет (над 2750 лв.), но същите специалности в други университети в страната не гарантира подобни заплати. Това важи дори и за специалности с дефицит на кадри, като информатика и IT. Например, само 16% от завършилите Информатика и компютърни технологии в Русенски университет се реализират като специалисти по информационни и комуникационни технологии, докато при завършилите Софийски университет процентът е близо 74% (като другата част от завършилите практикуват или като специалисти по природни и технически науки или като техници в сферата на компютърните технологии).

През първите пет години след завършването си по-малко от половината наети на работа висшисти работят на позиция, която се изисква висше образование. Това е силно притеснителен извод, който не изглежда да се променя в последните години. Многото приоритетни направления и увеличаващият се брой специалности не могат да направят висшето образование по-качествено или пък да го доближат до пазара на труда. С допълнителните средства за приоритетни направления, на практика държавата отново ще финансира специалности, чиито кадри си намират работа по специалността много по-трудно в сравнение със завършилите студенти в неприоритетните специалности. Прилагането на този принцип води до сериозни дисбаланси на пазара на труда и хронично свръхпредлагане на кадри в определени сфери и недостиг на специалисти в други.

Резултат може да има само, ако се подобрят учебните програми и предостави адекватно обучение на студентите. Това може да стане, чрез промяна на методите на преподаване и подобряване на практическата подготовка, а не като се добавят още „значими” специалности в университетите, които често нямат връзка с търсените специалисти от реалния сектор. Ако този принцип не спре, едва ли ще бъдем свидетели на някаква промяна във висшето образование и след 2020 година.

Източник: Институт за пазарна икономика