Опитът на Цеков да узакони незаконни обекти носи лавина от проблеми

„В тежко противоречие с Конституцията“, „лобистки“, „облагодетелства едни спрямо други“. Това са само част от определенията, направени от различни камари и асоциации на експерти в строителството, по отношение на предложението на регионалното министерство да узакони всички държавни и общински инфраструктурни обекти без строителни книжа.

Експертите повдигат и важни въпроси, като например кой ще носи отговорност за строежи, които трябва да се довършат, и кой ще плаща сметката за обследването на обектите.

От входираните 11 становища във водещата регионална комисия в парламента става ясно, че опитът на регионалния министър да узакони подобни обекти може да донесе лавина от проблеми след себе си.

Промените в Закона за устройство на територията бяха приети на първо четене в регионална комисия към парламента преди седмица. По време на краткия дебат експертите устно запознаха членовете на комисията с възраженията си. Появиха се предложения да бъде създаден списък с обектите, които трябва да се узаконят, както и промените да засегнат съоръжения и от частен характер. Николай Нанков (ГЕРБ) бе на мнение, че текстовете са много по-добри от тези, които бяха предлагани от служебните кабинети. За разлика от него Борислав Гуцанов (БСП) заяви, че гилдиите са разделени и не е ясно дали парламентът е готов да гледа промените дори на първо четене.

Припомняме, че законопроектът бе предложен за обществено обсъждане в края на октомври миналата година. Той бе одобрен от кабинета в средата на декември, а в края на празничния месец бе внесен и за разглеждане в парламента.

Заложената идея на промените е всички държавни и общински обекти, които нямат строителни книжа, да могат да бъдат узаконени. Това ще минава през обследване на строежите, което трябва да потвърди дали състоянието им е безопасно. Незавършените такива пък трябва да бъдат завършвани тепърва. Проверките за състоянието на строежите ще се извършват от ДНСК, която ще издава „удостоверение за годност“.

В обхвата на законопроекта ще попаднат лотове от магистрала „Хемус“, основни ремонти на пътища, правени по договори за текущо поддържане, както и укрепване на свлачища и ремонт на язовири. Всички те са възлагани по времето на ГЕРБ. Темата бе особено гореща по време на служебните кабинети през последните 2 години, но и на кабинета „Петков“.

Какво казват експертите?

Въпреки че регионалният министър Андрей Цеков не смята промените за „амнистия“ на незаконното строителство, възлагано от ГЕРБ, то редица експерти в строителството и големи Камари посочват в становищата си, че става въпрос именно за такива обекти. Нещо повече – Камара на строителите в България определя промените като „механизъм за саниране“.

Камара на архитектите в България (КАБ), Съюз на строителните инженери в България (ССИБ) и Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК) посочват, че подкрепят законодателната инициатива за уреждане на статута на незаконните обекти, но изразяват редица резерви и предупреждават за проблеми, които биха се появили, ако промените бъдат приети.

КАБ посочват, че според разпоредбите на ЗУТ строежите, изградени без строителни книжа, за незаконни. Такова строителство е укоримо противоправно поведение. Това обаче, според КАБ, е премълчано в мотивите към законопроекта, въпреки че е общоизвестно, че внасянето му е заради констатираното от ДНСК незаконно строителство на големи инфраструктурни обекти.

Според експертите ЗУТ позволява строежи преди 2001 г., за които няма строителни книжа, да придобият статут на търпимост. Оттам КАБ посочват, че в такъв случай предмет на законопроекта са незаконни обекти, изграждани след 2001 г., т.е. в продължение на над 20 години.

Допълват, че разпоредбата за узаконяване, предложена „в този вид ще представлява брутален пробив в установени от десетилетия правила за незаконното строителство и противоречие с основни принципи на правовата държава.“

Строежът на значима обществена инфраструктура без строителни книжа е особено явление, при което естествено се предполага противоправна, вероятно и престъпна обвързаност между изпълнителите и представители на държавни и общински институции. Предложеният законопроект дава възможност от извършителите да не бъде потърсена никаква отговорност.“

Не е състоятелно предложението за създаване на изцяло нов документ, т. нар. „удостоверение за годност за експлоатация“, тъй като това също предполага, че практиката по узаконяване на незаконни обекти може да продължи и в бъдеще. Повече от очевидно е, че този документ е предвидено да се издава при условия сходни и дори еднакви с тези за издаване на удостоверение за търпимост или акт за узаконяване. Създаването на нов термин, за по същество същия документ, не е добра законодателна практика, пишат още от КАБ.

Установената висока тежест на извършените нарушения изисква предвиждане на мерки за превенция срещу такива действия в бъдеще, каквито няма във внесения законопроект.“

Предлагат единствено изрично определени обекти да бъдат узаконени, като на извършителите да бъдат санкционирани.

БААИК задават няколко въпроса

1. Дали публичната общинска и държавна собственост е по-привилегирована от частната и дали стопанската дейност на гражданите и юридическите лица не е с еднакви правни условия спрямо дейностите, извършвани или финансирани от държавата?
2. Защо в законопроекта не се споменава, че става дума за незаконни строежи?
3. Кой строител на строеж, завършен, но невъведен в експлоатация години преди да започнат да текат гаранционните срокове, ще е съгласен да приеме да носи отговорност през нови гаранционни срокове само след преценката на ДНСК?
4. Как експлоатационните дружества ще подпишат договори за присъединяване на незаконни строежи, имайки предвид, че те се издават след разрешение за строеж, а договорите са необходимо условия за издаване на разрешение за ползване от страна на ДНКС?
5. Кой ще поеме отговорността за извършеното строителство и как ще се разпределя тя евентуално с нов строител за довършване на строеж по нови проекти? Кой ще носи гаранциите за това?
6. Как ще се доказва вината в изпълнението и как ще се разпределя, имайки предвид дългите заложени срокове от евентуалното обследване до започване на работата по строежа от нов строител?
7. Как точно ще се извърши „обследване“ на нещо само започнато, без фиксирана етапност на завършване?
8. Кой ще гарантира запазването на качеството на материалите при спрян строеж?

Не на последно място БААИК посочват, че за обследването на строежите ще е необходимо наемането на лица със съответната експертиза, а за това ще са нужни разходи, които ще трябва да се правят от държавата и общините.

От Камарата на строителите в България (КСБ) са една идея по-меки в становището си, но въпреки това считат, че предложените промени няма да доведат до категорично и еднозначно решение на проблемите, свързани с незаконните обекти. Допълват, че е смущаващо, че в центъра на „механизма за саниране“ е поставена ДНСК.

Огромна по обем, сложност и важност дейност се хвърля на плещите на един орган, който понастоящем не притежава необходимия експертен и кадрови ресурс за това.“

Предложения за поправки, свързани с ВЕЦ-ове и газопреносни мрежи

Други заинтересовани страни използват отворената врата за промени и предлагат свои виждания. Така например „Институт за развитие на управление на ресурсите“ (ИРУР) и Българската стопанска камара (БСК) посочват, че обхватът на обектите, които ще засегне законопроектът, трябва да бъде разширен, така че да включва не само хидротехнически съоръжения, като язовири, но и хидроенергийни обекти и такива, които са с предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности.

БСК предлага узаконяването на всички видове строежи, включително и частна собственост. ИРУР пък излизат с идея за нова точка, която да регламентира, че за части или отделни елементи от хидротехническите съоръжения, няма да се изисква учредяването на право на строеж или на ограничени вещни права.

„Овергаз Мрежа“ АД също изказва мотиви, че и частните строителни обекти трябва да бъдат обявявани за търпими, тъй като газопреносни и газоразпределителни проводи са собственост на лицензианти – частноправни субекти по смисъла на дефиниция в Закона за енергетиката.

Срещу тези предложения, както и срещу законопроекта обаче е „Сдружение Балканка“. Според сдружението промените ще засегнат ВЕЦ-овете в страната, които ще може да се строят почти навсякъде, но и ще донесат облага за инвеститорите в над 170 малки ВЕЦ-а, построени без учредено възмездно право на строеж в коритата на реките, които са публична държавна собственост. Сдружението посочва, че законопроектът е в противоречение с Конституцията, но е и изключително лобистки, тъй като ще облагодетелства едни за сметка на други.

Според ЕРП-тата пък основен проблем е липсващи документи за собственост на линейни обекти, които са изграждани до 1999 г от държавата и впоследствие предоставени за стопанисване и управление на енергийно предприятие. Тяхното искане е да бъде записано изрично в ЗУТ, че такива обекти се считат за търпими, но без да е необходимо изрично удостоверяване на търпомостта.