Ослепителният стартъп балон изглежда се спука

В края на миналото десетилетие за един млад инженер беше лесно да се качи на скутер Bird, с който да се придвижи до близкия офис на WeWork, където пък се помещаваше най-горещият нов криптостартъп. Тъкмо тогава обаче избухна COVID. Електрическите скутери и пространствата за коуъркинг загубиха значение, затова пък възникна внезапна нужда от инструменти за дистанционна работа. Парите започнаха да текат към приложения за забавление и образование, които потребителите можеха да използват, докато са под карантина и в локдаун. И докато междувременно търгуват с криптовалути.

И в двата периода парите бяха евтини и в изобилие. Федералният резерв поддържаше политика за почти нулеви лихвени проценти още от времето след финансовата криза през 2008 г., а усилията за стимулиране на икономиката около COVID само наляха масло в огъня, като стимулираха инвеститорите да поемат рискове, залагайки на следващата голяма иновация. И на криптото също.

Докато не настъпи 2023 г., през която този дълго заплитан възел не се развърза. След като Фед вдигна основния си лихвен процент до най-високото ниво от 22 години насам и инфлацията накара потребителите да се отдръпнат, а предприятията да се съсредоточат върху ефективността, балонът на евтините пари се спука. Инвеститорите в рисков капитал се отдръпнаха, а рекордните нива на финансиране от 2021 г. рязко спаднаха. Всичко това принуди изгарящите пари стартъпи да се вземат в ръце или да фалират. За много компании обаче се оказа, че няма работещо решение.

WeWork и Bird неотдавна подадоха молби за обявяване в несъстоятелност. Високо оценените покрай COVID играчи като стартъпа за видеоконференции Hopin и социалната аудио платформа Clubhouse останаха в забвение. А криптопредприемачът Сам Банкман-Фрийд, основател на провалилата се криптоборса FTX, бе осъден по обвинения в измама, които могат да го вкарат в затвора за цял живот.

Миналата седмица Тревър Милтън, основател на автомобилния производител Nikola, бе осъден на четири години затвор за измама. Компанията му бе набрала много пари в брой и достигна оценка от 30 млрд. долара, обещавайки да пусне на масовия пазар автомобили, задвижвани с водород. През декември бе сложен край и на Hyperloop One, която набра стотици милиони долари, за да изгради тръбен транспорт, който да превозва пътници и товари със скоростта на самолет в среда с ниско налягане.

Със сигурност през 2024 г. предстои още болка, тъй като парите за неустойчивите бизнеси продължават да пресъхват. Инвеститори в рисков капитал като Джеф Ричардс от GGV Capital виждат края, признавайки, че дните на политиката на нулеви лихвени проценти (ZIRP) са изцяло в миналото, а добрите компании ще се отличат с постигането на резултати.

Прогноза: 2024 г. е годината, в която най-накрая ще погребем класа на „еднорозите“ от 21-ва година на ZIRP и ще започнем да говорим за нова реколта от страхотни компании“, пише Ричардс в публикация в X (Twitter), на 25 декември. Според него задаващата се кохорта IPO ‘25 е от компании, които „никога не са били надценявани, управлявани са добре, имат последователно силен растеж и страхотна култура“.

Инвеститорите явно са развълнувани от технологиите. След 33% спад през 2022 г. Nasdaq Composite скочи с 44% през тази година при затварянето на борсата в сряда, с което технологичният индекс е напът да завърши най-силната си година от 2003 г. насам, когато бе отбелязан отскокът от краха на дот-ком.

Производителят на чипове Nvidia увеличи стойността си повече от три пъти през тази година, тъй като компаниите за облачни услуги и стартиращите фирми за изкуствен интелект изкупуват процесорите на компанията, необходими за обучение и работа с усъвършенствани модели на изкуствен интелект. Компанията майка на Facebook – Meta – скочи с почти 200%, възстановявайки се от жестоката 2022 г., благодарение на значителното намаляване на разходите и собствените си инвестиции в AI.

Спадът през 2023 г. настъпи в части от технологичната икономика, където печалбите никога не са били част от уравнението. Погледнато в ретроспективен план, равносметката беше предвидима.

Между 2004 и 2008 г. инвестициите в рисков капитал в САЩ възлизат средно на около 30 млрд. долара годишно, според данни на Националната асоциация за рисков капитал. Когато Фед сведе лихвените проценти близо до нулата, големите мениджъри на пари загубиха възможността да получат възвръщаемост от фиксиран доход, а технологиите доведоха до масиран растеж на световната икономика и до устойчив бичи пазар на акции.

Инвеститорите, жадни за доходност, се вляха в най-рисковите области на технологиите. От 2015 г. до 2019 г. фондовете за рисков капитал инвестираха средно 111.2 млрд. долара годишно в САЩ, като почти всяка година поставяха рекорди. Манията достигна зенит през 2021 г., когато VC потопиха над 345 млрд. долара в технологични стартъпи – повече от общата сума, която инвестираха между 2004 и 2011 г.

Твърде много пари, недостатъчна печалба

Изпадането на WeWork в несъстоятелност се очакваше отдавна. Доставчикът на пространства за коуъркин набра милиарди от SoftBank при максимална оценка от 47 млрд. долара, но бе взривен при първия си опит да стъпи на борсата през 2019 г. Инвеститорите се възмутиха от загубите за над 900 млн. долара, които компанията бе натрупала през първата половина на годината, и бяха скептични към сделките със свързани лица, в които участваше главният изпълнителен директор Адам Нойман.

В крайна сметка WeWork дебютира – без Нойман, който се оттегли през септември 2019 г. – чрез дружество със специална цел за придобиване (SPAC) през 2021 г. Въпреки това комбинацията от нарастващи лихвени проценти и бавни тенденции за връщане в офиса потиснаха финансовите показатели и цената на акциите на WeWork.

През август WeWork заяви, че има „опасения“ относно способността ѝ да остане жизнеспособна, а през ноември компанията подаде молба за обявяване в несъстоятелност. Главният изпълнителен директор Дейвид Толи изложи план за прекратяване на много от скъпите договори за наем, подписани в периода на разцвет на WeWork.

Пътят на Bird към фалита следваше подобна траектория, въпреки че компанията за скутери достигна много по-ниска оценка на частния пазар от 2.5 млрд. долара. Основана от бившия служител на Uber Травис Вандер Занден, Bird стана публична чрез SPAC през ноември 2021 г. и бързо падна под първоначалната си цена.

Далеч от дните на своя метеоритен растеж през 2018 г., когато обяви, че е достигнала 10 милиона пътувания за една година, моделът на Bird се разпадна, когато инвеститорите спряха да наливат пари в брой, за да субсидират евтините пътувания за потребителите.

През септември компанията бе изключена от Нюйоркската фондова борса и започна да се търгува извънборсово. По-рано този месец Bird подаде молба за защита от фалит по глава 11 и заяви, че ще използва процедурата по фалит, за да улесни продажбата на активите си, която се очаква да приключи през следващите 90-120 дни.

Въпреки че началото на пандемията от COVID през 2020 г. бе шок за предприятия като WeWork и Bird, цял нов клас компании разцъфтя – поне за кратко. Наред с бума на цените на акциите на Zoom, Netflix и Peloton, инвеститорите в стартъпи искаха да се включат в ралито.

Платформата за виртуално планиране на събития Hopin, основана през 2019 г., отбеляза увеличение на оценката си от 1.5 млрд. долара през декември 2020 г. до 7.75 млрд. долара през август 2021 г. Междувременно фирмата за рисков капитал Andreessen Horowitz фокусира вниманието към Clubhouse като приложение за организиране на виртуални сесии с участието на известни и влиятелни личности – новаторска идея за времето, когато хората не можеха да се събират физически. Фондът ръководеше инвестиция в Clubhouse при оценка от 4 млрд. долара в началото на 2021 г.

Но Clubhouse така и не се превърна в бизнес. Растежът на потребителите бързо достигна плато. През април 2023 г. Clubhouse заяви, че съкращава половината си персонал, за да „рестартира“ компанията.

Тъй като светът се отвори след COVID, за много хора стана по-трудно да намират приятелите си в Clubhouse и да вместват дългите разговори в ежедневието си“, пишат съоснователите Пол Дейвисън и Рохан Сет в публикация в блога си.

Hopin също толкова зависеше от това хората да са си вкъщи, прикрепени към своите устройства. В средата на 2021 г. основателят на компанията Джони Буфархат заяви пред CNBC, че планира да излезе на борсата след две до четири години. Вместо това бизнесът ѝ бе погълнат от RingCentral през август за до 50 млн. долара.

При някои от гръмките провали проблемите произтичат от сляпата вяра на технологичната индустрия в основателя на компанията. Пример е криптоборсата FTX, която се срина почти за една нощ в края на 2022 г., тъй като клиентите масово поискаха да изтеглят вложенията си – но те се оказаха недостъпни заради начина, по който Банкман-Фрийд използваше парите им.

Имиджът на Банкман-Фрийд като бял рицар бе останал до голяма степен непроверен, тъй като големи инвеститори като Sequoia Capital, Insight Partners и Tiger Global вкараха пари, без да получат в замяна някакво присъствие в борда на директорите.

Основателят на Nikola Тревър Милтън пък успя да заслепи инвеститорите и пресата с амбициозното усилие да промени начина, по който се движат автомобилите. През юни 2020 г., три години след основаването си, компанията стана публична чрез SPAC. Три месеца след дебюта си на борсата Nikola обяви стратегическо партньорство с General Motors, което оцени компанията на повече от 18 млрд. долара, доста под пика ѝ през юни.

В рамките на няколко дни след сделката с GM фирмата за къси продажби Hindenburg Research публикува унищожителен доклад, в който заяви, че Милтън е изрекъл „океан от лъжи“.

Никога не сме виждали такова ниво на измама в публична компания, особено от такъв мащаб“, пише Hindenburg.

Милтън подаде оставка 10 дни след доклада, като по това време вече бяха започнали едновременни разследвания от страна на Министерството на правосъдието и Комисията по ценните книжа и фондовите борси. През декември 2021 г. Nikola се споразумя със SEC. Седмица преди Коледа тази година Милтън бе осъден на затвор за измама.

Hyperloop One е друга футуристична идея, която така и не се реализира. Компанията, която първоначално се наричаше Virgin Hyperloop, набра над 450 млн. долара от създаването си през 2014 г. до закриването си този месец. Сред инвеститорите бяха Virgin Group на сър Ричард Брансън, руският държавен инвестиционен фонд и Khosla Ventures.

Но Hyperloop One не успя да сключи договори, които да я изведат отвъд тестовия полигон в Лас Вегас, което утежни допълнително натрупаните неволи през годините преди това, включително към твърдения за неправомерно поведение на ръководството.

Дори за сегментите на нововъзникващите технологии, които все още процъфтяват, капиталовите пазари са предизвикателство извън сферата на изкуствения интелект. Почти няма технологични компании, които да са станали публични през последните две години след рекордните 2020 и 2021 г.

Няколкото технологични IPO-та, които се състояха тази година, не предизвикаха особен ентусиазъм. Компанията за доставка на хранителни стоки Instacart излезе на борсата през септември на цена от 42 долара за акция, след като драстично намали оценката си. Оттогава акциите загубиха повече от 40% от стойността си и в сряда приключиха на 23.93 долара.

SoftBank на Масайоши Сон, която бе основен инвеститор в WeWork и редица други компании, които се провалиха през последните няколко години, пусна на борсата през септември компанията за проектиране на чипове Arm Holdings на стойност 60 млрд. долара. Предлагането осигури така необходимата ликвидност на SoftBank, която през 2016 г. придоби Arm за 32 млрд. долара.

Arm се справи по-добре от Instacart, като акциите ѝ се покачиха с 46% след първичното публично предлагане и в сряда затвориха на 74.25 долара.

Много банкери и технологични инвеститори посочват втората половина на 2024 г. като най-ранната възможност прозорецът за IPO да се отвори отново по-широко. До този момент компаниите ще са имали повече от две години, за да се адаптират към променената среда за технологичните предприятия, в която фокусът е върху печалбата, а не върху растежа. Очаква се, че може да получат тласък от очакваното намаляване на лихвите от страна на Фед през новата година.