От трамплина на INSAIT: Обещаващ български AI стартъп набра $2.2 милиона

Стартиращата компания The Martian Lawyers Club (MLC), чийто съосновател е българинът Камен Брестнички, а неин трамплин е високотехнологичният институт INSAIT в София, е на гребена на технологичната AI вълна в момента. Инвеститорите явно харесват това, а новините около нея са полъх на надежда за позитивно раздвижване в региона.

Компанията обяви, че е набрала внушителните 2.2 млн. долара в предварителен кръг с участието на един от основателите на Wayvе – пионер и водещ разработчик в използването на AI при автономното шофиране.

Целта на MLC е да издигне персонализирането на игрите на следващо ниво с помощта на генеративен изкуствен интелект. Макар че има много компании, които се фокусират върху използването на AI за генериране на игрови активи, стартъпът предприема определено различен подход. Той се фокусира по-малко върху съдържанието и повече върху системите, които формират ядрото на една игра, обяснява TechCrunch.

Предварителният кръг на финансиране, в рамките на който MLC набра 2.2 млрд. долара, е ръководен от Fly Ventures, с участието на System.One и Амар Шах, съосновател на Wayve и Charm Therapeutics, както и на Dhyan Ventures.

MLC е съоснована от Камен Брестнички (главен изпълнителен директор) и Леви Фюсел (главен технологичен и продуктов директор), които се запознават в Единбургския университет. Камен продължава в UCL, за да се фокусира върху машинното обучение за магистърската си степен, а след това в българския технологичен институт INSAIT, ориентиран към изкуствения интелект. Междувременно Фюсел е в процес на завършване на докторантурата си по компютърна графика и машинно обучение, като преди това е работил като научен работник в Ubisoft и Adobe.

Струва си да се отбележи, че MLC е първата спин-оф компания, излязла от INSAIT, който бе създаден в партньорство с швейцарските ETH Zurich и EPFL през 2022 г. Тъй като тя се отделя от INSAIT, не е изненадващо, че фондацията INSAIT също поема малък дял от капитала на MLC.

Фокусът на MLC е върху опитите да се реши проблемът с персонализирането на видеоигрите“, обяснява Брестнички.

„Много от компаниите се занимават с това, като се опитват да генерират повече съдържание и вярват, че именно визуалните или повествователните аспекти на играта позволяват на играчите да персонализират преживяването. Но ние вярваме, че всъщност системите – нещата, които предоставят (възможности за) действие на играча и му позволяват да действа в играта, а играта да реагира на това, всъщност отключват персонализацията.“

Според екипа на MLC настоящите игри приличат повече на книги, които можете да прочетете. MLC се надява да създаде игри, които ще се усещат по-скоро като разговор, в който играчите предоставят входни данни, а играта след това може да отговори по начин, който не е бил предварително определен от разработчика. Понастоящем, отбеляза Фюсел, персонализацията в основата си е проблем на човешките ресурси. Макар че разработчиците биха искали да създадат например 1000 функционални елемента в една игра, това просто не е осъществимо в рамките на разумен бюджет. С MLC разработчиците ще получат нещо подобно на пясъчник, където могат да проектират преживяването, но няма да се налага да създават всяко взаимодействие в играта от нулата.

Компанията планира да предостави технологично решение, което да направи възможно това изживяване в пясъчника и след това да позволи на играчите да взаимодействат с него. То ще позволи на разработчиците да създадат и границите около пясъчника, за да гарантират, че системата за генеративен изкуствен интелект няма да излезе от релси. Освен това MLC поставя и свои собствени предпазни ограждения.

„[Занапред] игрите няма да се доставят с целия си код“, коментира Фюсел. Игри като Baldur's Gate 3 сега включват изтегляне на повече от 100 гигабайта данни – и макар това да е игра, която дава на играчите голяма свобода, взаимодействията с неигровите герои все още са скриптирани, а взаимодействието с околната среда все още е ограничено.

А сега си представете, че вместо това получавате Baldur's Gate и тя е само 10 гигабайта, а кодът, който всъщност кара играта да работи, е изграден в реално време. Това е продуктът за нашия SDK: тези генерирани откъси от код, които карат играта да работи.“

Това не е възможно в момента и все още има много изследвания, които трябва да се направят, за да се постигне тази цел.

За да тества своя SDK, MLC в момента работи по първата си игра – игра с колекционерски карти. За да я изгради, компанията наскоро нае първия си дизайнер на игри, а с този първи кръг на финансиране иска да наеме и програмист на игри и инженер, който да изгради облачната ѝ инфраструктура.