Отмъкни каквото можеш

Действителността съществува. Това е светът, който виждате, когато се огледате. Тръгвате на работа. Хора чакат автобус, чува се шум от строителна площадка.

Има и една друга действителност – на богатите. Това е прикрит свят зад огради и зидове. Ако се издигнете с вертолет, тогава ще можете да видите този свят отгоре – плувни басейни, паркове, тераси. Но вие нямате хеликоптер, а поемате по прашасали шосета. Попадате в задръствания, плащате данъци. Колко глупаво от ваша страна.

Досиетата „Панама” показват как в действителност функционира международният капитализъм. И това, което виждаме, не е апетитно: алчност, равнодушие, измама, корупция.

Това, което германският вестник „Зюддойче цайтунг” заедно с други медии публикува, е най-голямото изтичане на информация на всички времена: 11,5 млн. документа, 2,6 терабайта данни. Имейли, извлечения от банкови сметки и служебна кореспонденция на една адвокатска кантора в Панама, която е специализирана в кътане на пари в офшорни фирми. Длъжни сме да отбележим – не всичко е криминално. Но и можем спокойно да кажем – в повечето случаи е престъпно.

Украинският крал на шоколада Порошенко, между другото президент на своята република, демократичната надежда на Украйна след Майдана и съюзник на Запада, е в списъците, както и доста приближени на неговия върл враг, руския президент Владимир Путин.

Да, парите обединяват извън всякакви конфликти за власт, отвъд идеологически пропасти. Всички – престъпници и крадци, които държат в ръцете си голяма част от света, споделят мотото на пиратите: „Вземи това, до което се докопаш и никога не го връщай!”

Капиталът е мобилен, моралът – скучен

Международният капитал си създаде втори свят със свои правила, невидим и недостъпен за непосветени.

Един паралелен свят, който ни заобикаля, но ние не можем да го докоснем. И в който политиците ни не искат да нагазят. Че как да е иначе? В списъците са попаднали роднини и сътрудници на бивши и настоящи държавни глави от най-малко 35 държави – от Ангола до Обединеното кралство. Даже и от Европа: Франция, Италия, Унгария или Испания.

Да вземем британците. От бившата империя са останали малко, но пък доста полезни данъчни оазиси, където се кътат пари от цял свят.

Адвокатската кантора в Панама е действала по заръка на над 300 хил. фирми, повече от половината от които са в данъчни пристани, които са под британско административно управление.

Премиерът Дейвид Камерън още преди 4 години заклейми вложенията в офшорки – не било нито честно, нито правилно.

„Слова, слова, слова”, казва в такива случаи Хамлет. Сега Камерън наистина иска да промени нещо. Той обяви промяна в законодателството, по силата на което ще се въведе централен регистър на истинските собственици на фирмите пощентски кутии, както и на извличащите ползи от тях.

Но не се тревожете, отсега се задава дупка – регистрите вероятно ще могат да се водят и в онези държави, в които са регистрирани офшорните фирми. Значи офшорки.

Вече знаем – капиталът е мобилен, моралът – скучен. За парите светът на глобалния капитализъм не познава граници. А за богатите няма закони. Граници и закони са за бедните и глупавите.

Обществеността на Запад се вълнува заради бежанците, защото може да ги види. Донякъде сме безразлични към укриващите на данъци, тъй като те имат властта да се покрият.

Западът, който е толкова горд със своите ценности, затваря границите си за уплашени хора, тръгнали да търсят по-добър живот. Той обаче отваря границите си за мръсни пари, търсещи по-добро вложение.