Пандемията спря миграцията към София и обърна посоката ѝ

През пандемичната 2020 г. всички големи градове начело със София, Пловдив и Варна отчитат отрицателен механичен прираст, т.е. в тях има отлив на население. В същото време общо 205 общини отбелязват положителен такъв, което е безпрецедентно в новата история на страната. Това показва анализа на Института за пазарна икономика (ИПИ) за регионалните профили на областите в България.

През изминалата година областните центрове губят население, докато периферните общини регистрират приток на жители. Въпреки тази корекция, настъпила вследствие на пандемията и ограничителните мерки, дългите демографски тенденции по-скоро остават непроменени. А силните икономически центрове са в най-добра позиция да привличат млади и активни хора, смятат икономистите на ИПИ.

Според доклада столицата изпреварва над два пъти другите големи икономически центрове – Варна, Стара Загора и Пловдив – по стойност на произведения брутен вътрешен продукт в страната. Икономиката на София концентрира вече 43% от БВП на страната, като тя е силно доминирана от услугите, които носят 87% от добавената стойност.

На второ място в страната по БВП излиза София област, която обхваща индустрията в непосредствената периферия на големия столичен град, но също така и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с област София промишлеността играе по-значима роля в областите Стара Загора, Враца и Габрово.

За втора поредна година пък София-област задминава София-град по отношение на заетостта. Устойчивите показатели на пазара на труда в региона са подкрепени от много доброто развитие на индустрията в широката периферия на столицата, както и от стабилността на големите компании в Средногорието, които преминават успешно през първоначалния шок на пандемията и запазват работните си места.

Стратегията за възстановяване

В края на 2021 г. въпреки поредната вълна на пандемията погледите са насочени към възстановяването на стопанския растеж и промяната на регионалната карта. Технологичната и структурната трансформация на индустрията, в т.ч. промените във веригите на доставки и навлизането на дигиталните услуги, ще продължат да бъдат водещите фактори за развитие по места.

Голямото предизвикателство пред растежа ще бъдат инвестициите, които все още остават потиснати от несигурната икономическа и политическа среда. Стратегическото планиране на общините за периода 2021-2027 г., както и усилията на големите икономически центрове за привличане на инвеститори и развитие на индустриалните терени, могат да изиграят положителна роля и да тласнат преобразяването на икономиката. В тези си усилия общините имат нужда от подкрепа и най-вече от реални стъпки за финансова децентрализация.

Такава по всяка вероятност общините няма да получат през 2022 г., но икономистът от ИПИ Петър Ганев изрази надежда за съгласие за финансовата им децентрализация към края на следващата година, „когато се надяваме едно стабилно правителство да подготви такава промяна“.

Идеята е 2% от приходите от подоходния данък да отиват директно към общините. Ганев посочи, че в момента се изработва механизъм, който да отчете и разликата между големината на общините, така че изоставането на някои да не се задълбочава.