Паниката, наречена екологичен кредит

Пясъкът свършва. Свършва ли наистина пясъкът и задава ли се криза от недостига му за строителството? Заговорим ли за изчерпване на земни ресурси, се сещаме за петрол, вода, полезни изкопаеми… Но за пясък – едва ли. На него гледаме като на неизчерпаем природен ресурс, който може да бъде открит по плажовете и в пустините. Дали не грешим? Твърди се, че пясъкът драстично намалява, че световните плажове силно са се смалили, същевременно цената му се е увеличила петкратно за последните 30 години. Строителството поглъща огромни количества пясък и като причина за недостига се сочи именно строителният бум, предизвикан от миграцията на населението към градовете. Същевременно популярни курорти съживяват умиращите си плажове с пясък, донесен от други места. В световен мащаб се използват около 50 млрд. т пясък всяка година - два пъти повече от количеството, произведено от реките за същия период. Затова и по света черният пазар на тази важна за строителството съставка започва да процъфтява, алармират чрез медиите. Дали наистина проблемът с пясъка е реален?

На изчерпване

От 70-те години насам човечеството за все по-кратко време изчерпва природните ресурси, които планетата може да възстанови в рамките на година. Преди 30 години това се е случило на 15 октомври, а през 2018-а сме започнали да живеем на "екологичен кредит" на 1 август, научаваме от публикация на Guardian. От няколко години насам медиите масово тиражират информацията как от определена дата човечеството започва да живее на заем и т. нар. ден на екологичния дълг настъпва все по-рано всяка година. Започваме да теглим от „главницата“ на нашата биосфера, вместо да живеем от нейната „лихва“, предупреждават експерти на WWF. Те сравняват свръхпотреблението с градинар, който не само яде плодовете на своето дърво, но и малко по малко сече стъблото му. А цената, на която ще трябва да изкупим „дълга си“, е много висока. Но как се правят тези изчисления и доколко те отговарят на реалността?

Краят на какаото

„Отбележете си датата 1 януари 2020 г. С настъпването й несъответствието между световната консумация на какао и производството му ще нарасне до 1 млн. т според "Марс" и "Бари Калебаут", които са сред най-големите производители на шоколад в света. Прогнозният дефицит, който до 2030 г. ще се увеличи до 2 млн. т, е заради болести, суша, нови ненаситни пазари, а и заради факта, че какаото постепенно се измества от по-продуктивни култури като царевица и каучук. Докато четете тези редове, светът изчерпва количествата шоколад”, пише луксозното списание Bloomberg Pursuits през 2014 г. Оттогава се появиха редица други публикации, предвещаващи края на шоколада, но имаше и материали, които пък твърдяха, че пазарът на шоколад се е наситил. На кое да вярваме? Задава ли се краят на шоколада наистина?

Да събудим разума или да шумим

Проява на какво са всички тези съобщения в медиите – на истинска загриженост за природата или са просто част от поредната „продажба” на страх. Да, страхът е често използвано средство в маркетинга, което цели да подтикне аудиторията към действие. Но дали страхът от изчерпването на ресурсите ще накара човечеството да живее по-разумно, или това е шум, който ще се отрази само върху цената? Търговията с квоти за вредни емисии не е ли всъщност проява на лицемерната загриженост за природата? Има теза, че тревогата как ресурсите свършват показва или навлизане в криза от свръхдобив, или насочване на вниманието към алтернативни технологии. Още през XIX век е събудено безпокойството, че въглищата са на изчерпване, докато днес се иска просто добивът им да бъде спрян. Периодично се пробужда и паниката, че петролът ще свърши. През 1914 г. Агенцията по минодобива на САЩ твърди, че страната има нефтени запаси за още 10 години. През 1939 г. Министерството на вътрешните работи заявява, че американските нефтени залежи ще се изчерпят след 13 години. През 70-те години на миналия век президентът Джими Картър обявява, че вероятно ще изчерпим всички открити запаси от нефт в света още до края на следващото десетилетие. Но ето че през 2019 г. все още имаме солидни залежи от нефт, а също и такива, които тепърва ще бъдат откривани чрез новите технологии за добив. 

Човешкият отпечатък

Природата има свои механизми за саморегулация, като това ни най-малко не ни освобождава от отговорност за всичко, което правим по земята с ресурсите, с консумацията, с боклука. Нещата са доста по-сложни от твърдението, че природата ни е дала нещо „на заем” и ние трябва внимателно да го използваме, за да остане и за тези след нас. Има много по-сериозни аргументи за разумната консумация и експлоатация на природните богатства от паниката, че ще утре земята ще бъде оглозгана. Природозащитниците използват формулата ВНБТ: Влиянието = населението Х благоденствието Х технологиите. Според нея колкото повече хора има, колкото по-богати са те и с колкото повече технологии разполагат, толкова повече вредят на околната среда. На практика обаче отпечатъкът на човека върху природата отслабва именно заради новите технологии. Колкото по-голяма е производителността на заводите и на мините, колкото по-ефективни са фермите, толкова по-малко ще вредим на природата.

Всяка епоха и цивилизация ползват определени ресурси. Също така човечеството разполага с един твърде важен ресурс – човешкия ум. Новаторите винаги намират решение на всеки проблем и на всяка необходимост. Паниката май е ненужна, освен ако тя не преследва други цели. И все пак -да живеем разумно!