Парите в брой няма да изчезнат, но те подхранват сивата икономика

Ваня Манова е регионален мениджър за Mastercard България и Македония. Отговоря за развитието и изпълнението на локалната стратегия на Mastercard, а именно поддържане растежа на картовите плащания и на двата пазара, въвеждане на иновациите на Mastercard, затвърждаване взаимоотношенията с ключови клиенти, както и създаване на стабилни партньорства с правителствения и публичния сектор.

Ваня Манова се присъединява към Mastercard през 2008 г. като Мениджър връзки с клиенти. Тя работи в банковата индустрия в продължение на 20 години. Започва през 1995 г. като системен администратор в Българо-Руската Инвестиционна Банка (сегашната CIBank). Преди да се присъедини към Mastercard, тя е Директор „Банкови карти“ в ДЗИ Банк (по-късно слята с Пощенска Банка). Завършила е Софийска математическа гимназия (СМГ) и има магистърска степен по Компютърни технологии от „Техническия Университет“ в София. Вижте какво каза Ваня Манова пред Economic.bg.

Какво е бъдещето на картовите разплащания? Къде се намира България в света по отношение на безконтактните и онлайн разплащанията?

В бъдеще картовите разплащания ще растат, благодарение на използването на новите технологии и навлизането им в различни канали. Ако само до преди 2 години безконтактните плащания се считаха за иновация, то днес те са нещо обичайно в ежедневието на европееца. В момента безконтактни плащания се приемат в над 5 млн. търговски обекта в 45 европейски страни и в общо 77 държави по целия свят. Само в Европа вече има над 10 страни с повече от 5 милиона безконтактни карти или устройства в обращение във всяка.

Страните от Централна и Източна Европа са лидер в тази област. Например в Чехия 77%, или  почти 4 от 5 от обработените от Mastercard трансакции през 2015 г. в магазините са безконтактни. В Полша този процент е 55%, 40% в Унгария и 38% в Словакия. Всички банки в България издават безконтактни карти. От миналата година всички нови ПОС терминали, които се инсталират на нашия пазар са безконтактни, като паралелно тече подмяна на останалите, процес който трябва да приключи до края на юни 2018. 

За сравнение, за Европа този срок е 2020. Изграждането на инфраструктурата за безконтактни разплащания е в основата и на развитието на мобилните разплащания. Само за последната година интересът на българските картодържатели към безконтактните плащания е нараснал с 18%  –  през 2016 г. 32% от анкетираните в проучването MasterIndex, което правим регулярно, заявяват, че използват услугата в сравнение с едва 14% през 2015 г.

Приблизително 70% от притежателите на карти в проучването споделят, че биха искали да пазаруват чрез мобилно устройство, а едва 17% предпочитат традиционните методи на плащане, което показва, че  българските потребители приемат и харесват новите технологични решения. 27% от респондентите заявяват, че вече извършват плащания с мобилни устройства.

Проучването отчита и интересни тенденции при онлайн разплащанията, които в рамките на три години бележат почти трикратен ръст -  92% от анкетираните през 2016 г. заявяват, че извършват онлайн плащания и пазаруват онлайн, при едва 37% през 2013 г. Честотата им също се е увеличила – над 8% повече хора пазаруват онлайн поне веднъж месечно в сравнение с 2015 г. Значително нараства и пазаруването в български онлайн магазини – 30% от анкетираните са потвърдили това. По наши данни броят на онлайн трансакциите в Централна и Източна Европа нараства средно с 45%, а обемът им – с 32% всяка година.  Нарастването в България за същия период  е съответно 59,5% и 42,4%, което показва, че дори изпреварваме някои ключови пазари.

През последните години има тенденция за увеличение на разплащанията с карти? Какви са вашите наблюдения в тази посока?

Действително броят на разплащанията с карти нараства всяка година. Резултатите от MasterIndex 2016 показват, че българите използват банковите си карти все по-често и за по-малки покупки в сравнение с 2015 г. Почти 9 от всеки 10 български картодържател, ползва картата си поне веднъж седмично, а 65% от притежателите на карти предпочитат да плащат с карта суми над 25 лв. Показателно е, че трима от десет предпочитат да платят с карта и когато сумата е под 25 лв.

Както и в предходните години, дебитните карти продължават да бъдат значително по-широко разпространен метод на плащане от кредитните карти, особено сред възрастовата група 18-24 г. Най-често дебитни карти използват хората на възраст 18-24 г (98%). За сравнение, кредитни карти притежават по зрелите и икономически активни хора  – най-големият дял е в групата 35-44 г (48%), следвана от 45-64 г (39%) и 25-34 г (35%).

На какво, според Вас, се дължи по-големият брой предлагани дигитални услуги? Свикна ли българинът да използва картите си за разплащане?

Наблюденията ни са, че българите стават все по-уверени при употребата на банкови карти. Тази година приблизително 85% от анкетираните в проучването MasterIndex на възраст от 18 до 64 г. заявяват, че използват картата си всяка седмица, в сравнение с 82% през 2015 г. Средната сума, заплащана с дебитна карта, е намаляла от 123 лв. през 2015 г. до 116 лв. през 2016 г., което говори че вадим картата все по-често, дори за покупките на по-малка стойност.   

Какви са тенденциите, ще изчезнат ли парите в брой?

Въпреки нарастващата употреба на картови продукти и навлизането на електронни разплащания в много сфери от живота, все още приблизително 85% от всички трансакции по света се осъществяват под формата на кеш. Да говорим за изчезване на парите в брой е преувеличено, но ограничаването на разплащанията в брой би имало много позитивни ефекти върху икономиката на всяка една страна. Освен обективните недостатъци като по-високите разходи за съхранение, охрана, транспортиране и т.н. в сравнение с електронните разплащания, парите в брой са основният фактор, който допринася за разрастването на сивата икономика в глобален мащаб. В България, например, общото ниво на сива икономика за 2014 г. възлиза на 17.1% от БВП по данни от проучване на Mastercard и Ernst and Young, в което участват 8 страни от Централна и Югоизточна Европа (Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Полша, Сърбия, Словакия и Словения).

Преминаването към електронни разплащания би трябвало да бъде в интерес на правителствата, които се сблъскват с този проблем, но и не само – нужно е самосъзнанието и на потребителите. Знаят ли, че когато заплащат цената на стока или услуга в брой, но продавачът не регистрира трансакцията, оказват влияние върху събираемостта на данъчните приходи? Ситуации като тази попадат в графата пасивна сива икономика, която в България по данни на същото проучване възлиза на 10.4% от БВП т.е. почти 1,8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС. Значителен ресурс, който би могъл да се влее обратно в икономиката под формата на по-добро образование, здравеопазване, социално обслужване и т.н.

Затова, когато говорим за тенденции, задачата на нашата индустрия е не само да бъде двигател на дигиталната промяна в областта на разплащанията, но и да бъдем сигурни, че решенията, които даваме на потребителите, работят и в двете посоки – доволни клиенти и партньори и просперираща икономика.

От 1-ви август в метрото може да се пътува и с безконтактните дебитни карти DEBIT Mastercard на „Общинска банка“, които имат вградено транспортното приложение METROPASS. Картата се прочита безконтактно, само чрез доближаване до валидатора, както се прави и с електронната метро-карта и с новата услуга ще отпадне необходимостта пътниците да закупуват и носят отделна карта за метрото.

Стремежът ни е заедно с нашите партньори в лицето на банките, българският бизнес и държавата, да предоставяме все повече възможности за електронни разплащания и изобщо дигитализиране във всеки аспект от ежедневието на гражданите – в училището, магазина, градския транспорт и общината.

Достатъчно сигурни ли са картите и как гарантирате на клиентите, че няма да станат жертва на измама например?

Нашата цел е да осигурим безкомпромисна защита на всички участници в процеса на разплащания. Независимо дали сте потребител, търговец, издател, представител на бизнеса, правителството или организация от публичния сектор, сигурността на клиентите е наш приоритет. Нашите технологии, процеси и опит ни позволяват да засичаме и предотвратяваме потенциални заплахи и в същото време да подобряваме потребителското изживяване, свързано с устройството за плащане.

Помагаме на нашите партньори и картодържатели да предвиждат и предотвратяват евентуални заплахи за сигурността с подход, осигуряващ защита на няколко нива. Работим с решения, които защитават банковата сметка, картодържателя и трансакцията  Също така въвеждаме иновативни решения  като Mastercard Identity Check и биометрична автентикация за намаляване на онлайн измамите и разширяваме вече съществуващи решения като Safety Net, така че нашите клиенти и картодържателите да се чувстват спокойни, знаейки, че са защитени. Благодарение на всички тези иновативни решения, картите се превръщат в разплащателен метод, далеч по-сигурен от плащанията с пари в брой.  

Какви са основните предизвикателства през пазара през тази година?

Наблюдаваме сравнително високо ниво на приемане на разплащателни карти в бизнеса, но не и при плащането на данъци и битови такси, например. Според проучването MasterIndex 2016, държавните институции (за плащане на данъци) продължават да са местата без ПОС-устройства, където повечето анкетирани биха искали да използват разплащателни карти (23% в сравнение с 29% през 2015). Процентите през 2016 са по-ниски, но това всъщност е добра новина – това показва, че усилията на индустрията и правителството в крайна сметка дават резултат и хората имат възможност да използват ПОС терминали на тези места.

От друга страна това, което виждаме като основно предизвикателство пред целия балкански пазар, е високото ниво на употреба на пари в брой, за което стана дума. С кешови плащания е по-лесно да се укрие доход и да се избегнат данъци, което впоследствие създава разходи за всички страни - търговци на дребно, банки, потребителите и правителство, оказва влияние върху нивата на сивата икономика.

България е отворена за иновации и на София вече се гледа като на дигиталната столица на новите пазари.  След стандартните  карти и безконтактните плащания идват иновативни решения за мобилни и дигитални плащания, затова е изключително важно да развием безконтактната инфраструктура, за да дадем път на новите решения, като осигурим приемане на тази технология на все повече места в страната.

Друго важно предизвикателство е да покажем, че платежните карти са нужни и могат да бъдат полезни на всеки, независимо от възрастта му и неговия социален статус. Картовите продукти могат и трябва да бъдат спътник на човек през целия му живот – за придобиване на финансова култура от най-ранна училищна възраст и да улесняват битието му в последствие в различните фази на житейския и кариерен път.