Пет неща, които няма да се променят в световната икономика и след Covid-19

Колкото по-дълго продължава пандемията от коронавирус, толкова повече това разклаща вярата на хората в постоянния прогрес. От 9/11 през финансовата криза до сегашната пандемия - всъщност ставаме свидетели на голям глобален шок приблизително на всеки десет години. И всеки път това става със закани, че след поредната криза „всичко ще се промени“.

Въпреки това редица тенденции, които бяха в ход преди началото на епидемията, не само ще продължат, но и ще се ускорят, пише Quartz в свой анализ и представя пет тренда, които ще бъдат подсилени от пандемията.

Доминацията на Китай ще продължи да отслабва

Пропагандната война вече започна: американският президент Доналд Тръмп предварително обяви, че ще избягва да нарича Covid-19 „китайски вирус“ (държавният секретар Майк Помпео предпочита „вирусът от Ухан“), докато Китай защитава своето държавно управление, като доставя хирургически маски, тестови комплекти и респиратори за нуждаещите се страни - включително Италия и САЩ.

Да, светът знае къде първо е избухнал вирусът. Но сред Азия и останалия свят доверието в Китай спадаше доста преди заразата. Неговата военна агресия в Южнокитайско море и доминирането на големи инфраструктурни договори предизвикват подозрения от страни в цял свят. Именно затова редица страни вече започнаха да ограничават договорите си с китайски компании за създаването на язовири, електроцентрали и железници.

Европа, Япония, Индия и САЩ също стартираха свои собствени конкурентни начинания за финансиране на инфраструктура, като например „Инициативата за свързване в Азия на ЕС“. Във време, когато страните не могат да си позволят високите лихви на Китай, алтернативите на Китай ще бъдат още по-добре дошли. Точно както Черната смърт на XIV век се разпространи от Китай по Пътя на коприната, в крайна сметка разруши огромната империя на Монголите, така и коронавирусът ще доведе до намаляване на господството на Китай в Евразия.

Освен това демографските и икономическите траектории на Китай са на върха. Населението на страната застарява, а икономиката ѝ се забавя. Отговорът му към вируса доказва, че той прави почти всичко необходимо за собствените си хора, а урокът за другите е да направят същото. Индия (чието население е еквивалентно на Китай, но много по-младо) и останалата част от Югоизточна Азия (което добавя още 700 млн. млади хора) се комбинират, за да получат повече чуждестранни инвестиции в своята работна сила с ниски заплати и бързо растящи пазари от Китай, което показва, че веригите за доставки започнаха да се изместват извън Китай доста преди вируса. И сега тази тенденция само ще се ускори.

„Регионалното“ е равно на „новото глобално“

Коронавирусът е само най-новият от няколко шока за световните вериги за доставки, които разкриха уязвимостта на моделите за доставка, при които търговците изчакват последния възможен момент за нова поръчка и разчитат на чуждестранния внос за критични доставки като медицинско оборудване и фармацевтични продукти.

Страните все повече ще разчитат на регионалната търговия, като това се наблюдава в Северна Америка още от 2017 г. След началото на търговската война с Китай Мексико стана най-големият търговски партньор на САЩ до 2019 г. с 309 млрд. долара търговия, а Канада зае второ място с 306 млрд. долара - и двете пред Китай, чиято търговия със САЩ бе за 271 млрд. долара.

Като регион, Северна Америка е много по-самодостатъчна (и по-малко зависима от търговията) в сравнение с останалите региони поради голямото си комбинирано население от близо 500 млн. души и богати природни ресурси, огромно финансово богатство и индустриална и технологична база.

Тази тенденция обаче вече се наблюдава и в останалия свят. Всъщност Европа и Китай практикуват свои версии за кампанията на Тръмп „Купете американски, наемете американски“ много преди той да влезе в Белия дом. За да се конкурира повече със САЩ и Китай, миналата година Европа стартира гигантска програма за укрепване на стратегическите индустрии от чиста енергия до полупроводници. 70% от търговията в Европа пък е в рамките на Европейския съюз (нещо, което поддръжниците на Brexit вероятно би трябвало да отбележат преди референдума през 2016 г.).

В Азия цифрата е нараснала до 60% на фона на големи търговски споразумения като Регионалното цялостно икономическо партньорство. Миграцията и инвестициите също са далеч по-регионални, отколкото глобални.

И с всички тези факти, глобализацията е далеч от мъртва. Много големи мултинационални компании зависят от чуждестранните пазари за половината или повече от приходите си. Къде би била цената на акциите на Apple или GE без продажби на iPhone или автомобили в Европа и Азия? Особено имайки предвид, че САЩ не са се присъединили към търговското споразумение за Транс-Тихоокеанско партньорство, американските компании всъщност трябва да инвестират повече в Азия, за да имат достъп до значителните си пазари. Следователно целта за световните вериги за доставки е същата като преди пандемията: Направете го там, където го продавате.

Автоматизацията ще се ускори

Кой ще се занимава с производството? Както преди пандемията, отговорът е все по-често роботи. Автоматизацията на труда е важен фактор в световната икономика повече от десетилетие. Германия, Япония, Южна Корея и Китай са сред страните с вече високо съотношение на роботи на човек работник и въпреки че те създадоха много работни места при проектирането и внедряването на роботи, балансът все повече ще благоприятства машините, особено след пандемията.

Наскоро Apple обяви откриването на нова фабрика в близост до Остин, Тексас, за производство на компютри MacBook Pro (въпреки че има противоречия, тъй като се съобщава, че функционира от 2013 г.). Но с течение на времето, както и при производствените линии на Foxconn, базирани в Тайван, които произвеждат продукти на Apple, и заводът в Тексас ще бъде почти напълно автоматизиран, както и производствените предприятия в Китай.

С големия дял на САЩ на заети в транспорта, търговията на дребно, хотелиерството, производството и други силно автоматизирани сектори, работната му сила беше силно уязвима много преди коронавирусът да предизвика сегашния икономически застой и скок в исковете за помощи. Въпреки че Amazon обеща да наеме 100 хил. работници, които да подпомогнат доставките, тя е и една от компаниите, които инвестират най-много в автоматизирането на своите складове и канали за дистрибуция.

Със свиването на икономиката и свиването на печалбите корпорациите в дългосрочен план ще имат тенденция дори към намаляване на разходите за труд чрез автоматизация, оставяйки задачата на правителството да подкрепя населението, измествайки частния сектор.

Фискалната политика ще помогне на икономиката

Бизнесът вече започна да получава спасителната помощ, която така и не бе видял след финансовата криза. Правителствата на Г-20 обещаха да направят „каквото е необходимо“, за да противодействат на поразителните ефекти на вируса, включително да предоставят незабавни стимули за 5 трлн. долара, намаляване на данъци, парични преводи, мостови заеми за бизнеса и спасителни мерки за големи корпорации.

Важното е, че консенсусът около необходимостта от по-голяма фискална подкрепа за масите, било то под формата на по-високи минимални заплати или универсален основен доход, се увеличава. Пандемията само засилва съществуващата мизерия и желание за радикални политики, подхранващи американските президентски кампании на Бърни Сандърс, Елизабет Уорън и Андрю Ян.

5. Повече хора ще се движат

Това може да изглежда иронично предвид широкото затваряне на границите в момента и застоя в глобалния транспорт, но тъй като завесата ще се повдигне, хората ще се стремят да се преместят от лошо управлявани и недобре подготвени „червени зони“ в „зелени зони“ или поне места с добра медицинска помощ.

Както вътрешната, така и международната миграция нарастваха преди пандемията, като милениалите се пренасочиха към по-евтини и малки градове в търсене на достъпен живот. След като карантината падне и цените на авиокомпаниите стоят все още на дъното, се очаква повече хора да съберат своите вещи и да купят еднопосочни билети до графства или държави, достатъчно евтини, за да започнат наново.

Със стабилна или свиваща се данъчна основа и застаряващо население за подкрепа, държавите от САЩ и Канада до Обединеното кралство и Германия отдавна са изправени пред недостиг на работници като медицински сестри, учители и други роли, за които безработни не са квалифицирани.

Малко преди да бъде освободен от позицията си на началник на персонала на Белия дом Мик Мулвани заяви, че Америка е „отчаяна за повече хора“, призовавайки повече („легални“) имигранти да подпомогнат икономическия растеж, възхвалявайки миграционната политика, основана в Канада. Рано или късно дори популистките правителства най-накрая ще се събудят и ще разберат, че трудолюбивите имигранти са решението, а не проблемът. А конкурсът за талант ще дърпа хората отвъд границите повече от всякога.

Пандемията доказа без съмнение колко взаимосвързани са нашите животи. В резултат на това човечеството изпитва безпрецедентен общ фокус върху едни и същи предизвикателства, предизвиквайки координиран отговор на стотици нации и милиарди хора. Това само по себе си е нещо забележително.

Но не бива да забравяме, че много преди пандемията, геополитическото напрежение, широкото икономическо забавяне, застаряващото население, високите нива на дълга, технологичните смущения и изменението на климата вече се заговориха за изместване на веригите за доставки, населението и публичната политика. Всички тези фактори - не само пандемията - ще продължат да оформят глобалното бъдеще.