Повече от социално предприемачество

Какво е социално предприемачество и защо в България то все още остава бутиково начинание с малък икономически ефект? Според доклад на Български център за нестопанско право от 2023 г., въпреки интереса към тази дейности и достатъчното добри примери за бизнес начинания, макар и с не достатъчно забележимо влияние върху националната икономика, законодателството не успява да догони темповете на развитие на социалните предприятия.

България все още е сред страните, които не предоставят съществени облекчения за социалните бизнеси (напр. данъчни) и не разпознават социалните предприятия като бенефициент на много от мерките, насърчаващи малкия и среден бизнес.

В същото време медийният и обществен, вече и икономически фокус върху социално обвързаните и отговорни компании расте, но както отбелязва Иван Нейков, ръководител на екипа на Балкански институт на труда и социалната политика, изготвили оценката на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, в сила от 2019 г. „потенциалът е голям, тъй като средата и контекстът показват позитивна реакция, и ако има негативи, то те ще бъдат само от ненаправеното“.

Докато това се смята основно за дейност, която изисква субсидии или донорска помощ, нейното развитие като устойчива икономическа дейност е под въпрос. Насърчителната държавна политика или частни инициативи може само да помогнат за по-добрия отговор на това предизвикателство.

За да надникнем в кухнята на т.нар. социални предприемачество или бизнес с кауза, се срещаме с трима професионалисти в сферата:

Надя Шабани:

Държавата използва остарели методи на подкрепа

Надя Шабани е директор на Български център за нестопанско право. Юрист с над 20 г. опит в програми за развитие на капацитета на гражданските организации, защита на гражданските права, възможности за публично-частни партньорства. През последните години участва активно и в създаването на Щрак – социално пространство в София – Снимка Личен архив

Г-жо Шабани, Вашата програма LET’s GO: Програма за предприемачество за НПО, вече има история. Бихте ли разказали как стартира и как се променя това, на което учите участниците?

От 13 г. подкрепяме неправителствени организации да се превърнат в независими и финансово стабилни организации именно през програмата Let’s Go. Чрез социалното предприемачество те развиват свързана с мисията стопанска дейност – произвеждат стоки, предоставят услуги, иновативни решения, като полученият финансов резултат реинвестират в социалната си кауза. Социалните предприятия предлагат достоен труд на хора от уязвими групи, опазват околната среда, инвестират в знание и опазват традициите живи. Досега над 50 бизнес идеи бяха финансово подкрепени с над 400 000 лв. инвестиция. Благодарение на социалните предприятия от общността на Let’s Go над 300 нови позиции се отварят за хора от уязвими групи и над 1 500 нови корпоративни клиенти.

Кои са най-сериозните предпоставки и пречки за развитие на социално предприемачество и комерсиализиране на добрата идея и социално отговорните модели у нас? Публичната подкрепа среща ли нуждите на организациите?

Социалното предприемачество се задвижва от хора с каузи, нетърпеливи да намерят решения на социално значими предизвикателства. И за да оцелее този нетипичен бизнес, му трябват бизнес подходи, тактики и възможности за растеж. Затова и не е лесно да започнеш социално предприемаческа инициатива, а още по-трудно е да я развиеш, да оцелее и да намери пазарна ниша. Тази симбиоза заслужава внимание и държавна подкрепа.

България има много потенциал за развитие на социалното предприемачество, но  имаме и нерешени проблеми. И това е огромна възможност да сме активни, не да чакаме държавата да се погрижи. Стоките на социалните предприятия се предпочитат от българските клиенти, които се свързват и с конкретните каузи. Но колкото е трудно за един микробизнес в България, толкова е трудно и за тези компании  – административна тежест, свръхрегулации, труден достъп до евтини суровини и по-големи пазари.

Дали държавата подкрепя? По-скоро отговорът е „Не“. Има закон за предприятията на социалната и солидарна икономика от 2018г., но все още вписани в регистъра са около 50 предприятия (а всяка година в НСИ над 2000 се самоопределят като такива). Държавата все още използва остарели методи на „подкрепа“ – смята вписването в регистъра като отличителна марка, а жизнеспособната и продуктивна екосистема може да стане голяма с адекватни и реално подкрепящи мерки, с вътрешни състезания, от които ще се раждат все по-добри идеи. Най-успешните ни програми за социално предприемачество са тези, в които включваме хора от бизнеса като ментори или партньори на социалните предприемачи. На хартия всички стратегически документи отговарят на европейските цели в тази политика, но на практика няма реално работещи публични инструменти за подкрепа.

Как да се създаде среда, която да насърчава социалното предприемачество и социално отговорния бизнес? 

На първо място, трябва да има много програми за подпомагане стартирането на подобни бизнес начинания, да се задържат и развият. Основното е не регулацията да е даваща възможност на най-добрите да изпъкнат, а да отвори „фунията“ да влизат повече и повече, да има подходящи стимули за растеж, което ще развие конкуренцията и качеството. На второ място, обединяването е ключов фактор за по-големи успехи и достижения. Ето, част от нашата общност социални предприемачи се обедини в ДарПазар - предприятия от цялата страна, и така достигаме до повече клиенти.

Мария Алкалай:

Социалният бизнес е маратонско бягане

Мария Алкалай е водещ обучител в екипа на сдружение "Възможности без граници" с опит по темите права на човека, равенство, приобщаващо образование. Автор на настолната игра "Барабар", която включва 15 световни предизвикателства чрез историята на борбени и велики личности и събития – (На снимката – Екипът на „Барабар“. Мария Алкалай е вдясно) - Снимка Soul Cinematic

Г-жо Алкалай, как стигнахте от една добра образователна идея до социално предприятие с успешен бизнес модел?

Моята история започва през 2005 г. с обучение по английски език за деца и младежи с увреден слух, минава през граждански организации, през държавна служба, и стига до настоящия момент. Развивам социалното предприемачество с екипа на сдружение „Възможности без граници“ през настолната игра „Барабар“.

През 2015 г. стартирахме с онлайн играта тип викторина „Толерадо“, последвана от детективски мистерии на живо, в които търсим изчезнали хора, научаваме за Възродителния процес и за Холокоста, и стигнахме до създаването на „Барабар“. И когато видиш, че инструментът работи и постига желаните ефекти, желанието да мащабираш те извежда на предприемаческата пътека, която в сектора на социалното предприемачество е маратонско бягане, не спринт за медал.

„Барабар“ е издадена на пет езика - български, английски, немски, испански и холандски, и участва във всички големи изложения за настолни игри в тези европейски държави. Ползва се както в училище, така и в корпоративни тренинги, в семинарни занятия на студенти. Готови сме с още преводи, работим върху нови продукти, стъпващи върху модела на „Барабар“.

Какво подхранва бизнес мисленето в работата по каузи и как каузите вдъхновяват бизнес проекти?

Прагматизмът и желанието за промяна, за която се бориш, да я има тук и днес, и утре. Каузите без бизнес модел зад себе си черпят енергия и живот от ентусиазма и мотивацията на доброволци и често имат своя възход, понякога дори и 5-минутна слава. Но устойчивите модели за социална промяна не разчитат на добрите намерения на хората. И не защото хората нямат такива, а защото никому не бива да се налага да избира между собственото си добруване и това да отдели време или да положи усилия в помощ на кауза. Затова създадохме „Барабар“ с идеята да монетаризираме работата си и да поставим играта в основата на бизнес модел, който достига до по-широк кръг хора.

Вие сте развивали идеята си за стратегическа игра благодарение на ресурс от Фонд на Фондовете в размер на 25 000 евро чрез „СИС КРЕДИТ“ АД в изпълнение на финансовия инструмент „Микрокредитиране със споделен риск“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Как се случи и какво постигнахте?

Началото беше трудно, защото финансовите инструменти не отразяват света на социалното предприемачество. Банките дават кредити срещу обезпечения. Няма социално предприятие, което може да предостави ипотека, залог или да извади гаранция.

Финансирането по линия на ЕС стъпва върху силно рестриктивната дефиницията за социално предприятие и регистър в МТСП, които буквално свеждат сектора до дружества, осигуряващи субсидирана заетост на хора с увреждания. Затова трябва да се търсят алтернативи. Ние пробихме нишово. Първо спечелихме „Let’s GO“ - конкурса за бизнес план на НПО на Българския център за нестопанско право през пролетта на 2022 г., с което осигурихме стартов капитал. Финансирането от „СИС Кредит“ беше единственият продукт, отчитащ реалността на социалните предприятия - възможност за самоопределяне, нисък административен праг, гарантиране на кредита само с поръчителство от страна на физическо лице, минимален лихвен процент и отличен гратисен период. Цялата сума от 25 000 евро замина с една фактура ден след отпускането на средствата. Нашият социален бизнес не може да мащабира и да се разгърне с еднократен кредит или победа в конкурс с парична награда. Има нужда от повече и по-добре разработени финансови инструменти, достъп до европейски програми, насърчаване на публично-частно партньорство и споделено ползване на материални бази и ресурси.

Класическото банково кредитиране трябва да отдели време да разбере сектора и да предложи продукти, които отчитат спецификата на пазарите, продуктите и клиентите на различните социални предприятия.

Нашата устойчивост е функция единствено на собствените ни сили, размах и енергия. Предстои ни пускането на нова игра на българския пазар, както и по-сериозно присъствие в образователния и младежки сектор в Белгия и Холандия.

Благовеста Пугьова:

Приносът трябва да расте заедно с компанията

 

Благовеста Пугьова е съосновател и изпълнителен директор в две компании - Childish.AI е фокусирана в разработката на решения с изкуствен интелект, а Fabrico е продуктова компания, която дигитализира обслужването на машини в производствени предприятия. Основател и председател на фондация „Подарете книга”, която подкрепя деца, лишени от родителска грижа чрез ментори-доброволци. Трите организации - Childish.AI, Fabrico и Подарете книга, са свързани чрез каузата на фондацията, но и формално в организационната си структура – Снимка Габриела Илиева

Г-жо Пугьова, разкажете ни за връзката между „Подари време“, Childish и Fabrico?

Историята започва с основаването на фондация “Подарете книга” през 2010 г. Започнахме като неформална група от доброволци, които подаряват книги на деца от домове, но основният ни фокус станаха приятелството и подаряването на време. А кариерният ми път е бил в различни компании във финансовия сектор и ИТ индустрията. Когато през 2018 г. започнах да мисля по идеята за ИТ бизнес с фокус в данни и изкуствен интелект (ИИ), не исках това да бъде класически бизнес, който генерира печалба само за собствениците. Взехме решение с Андрей Нончев да споделим резултатите от труда си и да дарим 50% от дяловете си на фондацията. С успеха на Childish.AI създадохме още една компания - Fabrico, продуктова компания, която е подкрепена от фондове за рисков капитал. В нея фондацията има малък дял, но философията на грижа за смисъла на каузата продължава да стои в основата и на двете компании.

Какво подхранва бизнес мисленето в работата по каузи и как каузите вдъхновяват бизнес проекти?

Винаги съм намирала изумителна синергия между двете, дори когато работата и каузата за мен бяха две отделни неща. В груповата ни структура те са в перфектна симбиоза - във фондацията прилагаме бизнес процеси с ясната цел да постигнем най-доброто за децата по най-ефективния начин. Бизнесът и хората в него се зареждат от каузата и ценностите и духът на компанията са нещото, с които най-много се гордеем. Много от колегите ни са доброволци във фондацията.

Как днес балансирате между бизнес и социална кауза? Променя ли се управлението и визията на "Подари време" поради обвързаността с бизнеса?

Сигурността, която бизнесът дава на фондацията, е важна за устойчивостта й. Виждала съм много фондации, които са принудени да кандидатстват с непривични дейности заради липса на средства. При нас също има моменти на недостиг на средства, особено при растеж и експанзия на двете компании, когато печалбите се реинвестират. В този случай сумите от фирмата към фондацията са ограничени, но добрите бизнес отношения и чистите процеси в „Подарете книга“ ни помагат да привличаме дарители. Имаме клуб “10Х10”, който се основава на идеята, че бюджетът на фондацията е 100 хил. лв годишно и събирайки 10 компании, които да дарят 10 хил. евро, можем да помогнем на стотици деца.

Вашите препоръки за създаване на среда, която да насърчава социално отговорния бизнес?

Често сравнявам тези отношения с уравнение - ако бизнесът расте, трябва и социалният му принос да расте, за да има баланс. Моята препоръка е да намерим хора, на които имаме доверие и да се вслушваме в тях, независимо от коя страна на това уравнение стоим. Така и двете страни ще учат една от друга и ще виждат плодовете на дългосрочното си партньорство.

Текстът е част от бр. 119 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.