4 преврата в Турция за последните 50 години
Военните често се намесват в политиката на южната ни съседка
През последният половин век в Турция бяха свалени 4 правителства след намесата на военните. Първият преврат е през май 1960 г. Тогавашният главнокомандващ на сухопътните войски генерал Джемал Гюрсел настоява за политически реформи и подава оставка, когато исканията му са отхвърлени.
В края на месеца е извършен почти безкръвен военен преврат, ръководен от служители и кадети от военните колежи в Истанбул и Анкара.
Лидерите на бунта основават 38-членен Комитет на националното единство с председател ген. Гюрсел. Новата власт се разправя с противниците си. Общо 601 души съдени, от тях 464 са признати за виновни.
Трима бивши министри, в т.ч. премиерът Аднан Мендерес, са екзекутирани, а 12 други, включително президентът Джелял Баяр, получават смъртни присъди, по-късно заменени от доживотен затвор.
Следващият преврат е от 1971 г. и е наречен „Превратът с меморандум“. Турската армия изпраща предупреждение до правителството да възстанови реда след продължили с месеци стачки и улични боеве между левичари и националисти.
Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел се оттегля и е създадена коалиция от консервативни политици и технократи, която да възстанови реда под наблюдението на армията. В няколко окръга е въведено военно положение, което е напълно премахнато през септември 1973 г.
На 12 септември 1980 г. висшето командване на армията, ръководено от ген. Кенан Еврен, осъществява безкръвен преврат. Той последва възобновяването на уличните боеве между левичари и националисти. Някои висши политици са задържани, а парламентът, политически партии и синдикати – разпуснати.
Управлението е поето от 5-членен Национален съвет за сигурност, който временно преустановява съблюдаването на конституцията и започва да прилага временна конституция, предоставяща почти неограничена власт на военните командири.
На 18 юни 1997 г. премиерът Неджметин Ербакан, определен от противниците си като заплаха за светския режим на страната, се оттегля под натиска на армията, бизнеса, съдебната система и политиците.
Генералите решават, че са принудени да действат, за да защитят светската държава, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.
На референдум на 12 септември 2010 г. е одобрена конституционна реформа, която открива пътя за съдене на ръководителите на военния преврат от 1980 г.
Дотогава турската конституция, съставена под влияние на военните и приета през 1982 г., съдържа член, който предпазваше Кенан Еврен и извършителите на преврата от съдебно преследване.
През април 2012 в съд в Анкара започна съдебен процес срещу Кенан Еврен и Тахсин Шахинкая по обвинения в „престъпления срещу държавата“. Прокуратурата иска за двамата присъди доживотен затвор със строг тъмничен режим.