10 причини България да се присъедини към ERM-2 и еврозоната
Инфлацията в страните от еврозоната се понижава след приемането на еврото, сочи статистиката
Петър Пешев, управител на инвестиционен посредник \"Ъп Тренд\":
~ 3 мин.
Темата за приемането на еврото и кандидатстването на страната ни за т.нар. "чакалня" на еврозоната (валутния механизъм ERM-2) предизвика разнопосочни коментари и много спекулации. Economic.bg реши да потърси икономисти и експерти, които да коментират тази стъпка.
Първо, приемането на еврото означава елиминиране на транзакционни разходи от превалутиране и намаляване на разходите за администриране и счетоводно отчитане на валутните транзакции и наличности в размер на 0.3-0.5% от брутния вътрешен продукт (БВП), на база изследвания за Словакия, Естония и другите страни, приели еврото.
Представяме мнението на Петър Пешев, доктор по икономика, главен асистент в УНСС и управител на инвестиционен посредник "Ъп Тренд".
Първо, приемането на еврото означава елиминиране на транзакционни разходи от превалутиране и намаляване на разходите за администриране и счетоводно отчитане на валутните транзакции и наличности в размер на 0.3-0.5% от брутния вътрешен продукт (БВП), на база изследвания за Словакия, Естония и другите страни, приели еврото.
При текущия размер на БВП означава, че българските домакинства и фирми ще спестяват
между 400 и 600 млн. лева на година и ще могат да ги харчат/вложат за/в нещо
друго.
Второ, еврозоната означава по-висок кредитен рейтинг и по-ниски
лихви - ипотечните заеми в еврозоната са с годишен лихвен процент от средно 1.5%
годишно, при 3.5% в лева и 4.8% за кредити в евро у нас. Например, при 2-3.3%
годишно спестяване за ипотечен кредит от 100 000 лева резултира в 2000-3500
лева спестени пари за домакинствата кредитополучатели, като разликата за
фирмите и потребителските кредити е още по-фрапантна. При кредити за частния
нефинансов сектор в размер на 55 млрд. лева, това означава по груби оценки около
2 млрд. лева по-малко лихвени разходи за фири и домакинства.
Трето,
членството в еврозоната означава по-добре работеща икономическа и в частност
финансова система, като гарантира в по-висока степен доходи и богатство,
независимо кой е на власт, има ли правителство, или имаме служебно
правителство. Има редица изследвания в т.ч. за Италия, които доказват, че
членството в еврозоната е предотвратило вредното влияние на честите
политическите кризи върху икономиката.
Четвърто, инфлацията в страните
членки се понижава в годините след приемането на еврото, противно на битуващия
мит, че нещо, което е струвало две марки преди еврото, струва две евро след
него.
Елиминираните разходи за обмяна и администриране на валута и по-ниските
лихви резултират в по-ниски производствени разходи за фирмите, което в
условията на конкуренция им позволява дори да намалят цените на стоките и
услугите.
Пето, страните членки на еврозоната се радват на високо
доверие от най-големите и качествени външни инвеститори, които освен работни
места, пренасят и ноу-хау за правене на модерен бизнес. Еврозоната създава
възможности за предприемчивите, но не е чувал с подаръци. След приемане на
еврото страните се радват на допълнителен ръст на икономиката си, в т.ч. на
търговията си, включително и ръст на туризма.
Шесто, еврозоната освен безпристрастен надзор върху финансовата система, гарантира участието в спасителен механизъм, от който можем да се възползваме
при нужда, както на ниво държава, чрез участието в Европейски механизъм за стабилност, така и на ниво
финансова система, и Банковия съюз и
неговите институции. Включително български ДЦК ще бъдат купувани от Европейската
централна банка за вливане на ликвидност и таргетиране не лихвените проценти.
Седмо,
членството в еврозоната ще елиминира нуждата за поддържане на такъв огромен
валутен резерв, който имаме в момента, и след като си внесем вноската в капитала
на ЕЦБ и вноската в Европейски механизъм за стабилност, пари от резерва хипотетично ще могат да се използват за създаването на суверенен фонд,
включително да се използват за финансиране на инвестиционни проекти (чрез
покупки на дълг и капитал).
Осмо, добре интегрираната финансова система,
по-високият кредитен рейтинг и достъпът до спасително финансиране за държавата
и финансовите институции ще има индиректно ползотворно влияние върху
капиталовия пазар. Няма развита държава без развит капиталов пазар. Според
изследвания на 10 процентни пункта ръст на пазарната капитализация, годишният
брутен вътрешен продукт на страната нараства с 1%, което е синоним на по-високи
доходи и заетост.
Девето, ние сме поели ангажимент да приемем еврото с
подписването на присъединителните си договори за членство
в ЕС. В момента ЕЦБ и Еврокомисията ни подсказват да кандидатстваме за членство
в т.нар. "чакалня" на еврозоната (ERM-2), който рядък шанс няма да се повтори
през следващото десетилетие.
Десето, ще ползваме световна резервна валута, която е втората най-използвана и
разпознаваема в света и ще участваме във вземането на решения на ЕЦБ.