Проблем за $30 млрд.: Как Украйна ще продължи да воюва без помощ от Запада?

От месеци основните донори на Украйна - САЩ и ЕС - бавят пакети с финансова помощ на стойност общо 101 млрд. долара за страната. От началото на 2024 г. САЩ преустановиха и доставките на военна помощ, след като изчерпаха одобрения финансов ресурс, а в Конгреса споровете относно миграционната политика на Вашингтон блокираха плащанията за Киев, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Според коментарите на украинския външен министър Дмитро Кулеба по време на икономическия форум в Давос, Украйна има време до края на януари преди липсата на средства да се отрази на бойните действия. Украинският президент Володимир Зеленски пък призна по време на брифинг в швейцарския курорт, че този месец са били пред избора дали да платят пенсии и заплати, или да купуват допълнително оръжия, и със средствата от бюджета са изплатили пенсиите. Украйна изплаща всички разходи на армията със собствени средства от бюджета. Издръжката на един военен на бойното поле коства 1 млн. гривни годишно (около 26 хил. долара). Плановете на военните са да бъдат мобилизирани още 350-400 хил. души.

При това положение ще може ли страната да продължи да воюва без подкрепата на Запада? Според изданието партньорите на Украйна в крайна сметка ще отпуснат помощите, но времето е от критично значение. В бюджета на Украйна има "дупка" от 40 млрд. долара, като плановете са 30 млрд. долара от тях да бъдат покрити със средства от партньорите. Това са парите, необходими за социалните разходи - пенсии, заплати и други плащания.

По данни на Министерството на финансите след налагането на допълнителни данъци върху дейността на банките - преразпределяне на някои средства и вътрешни заеми - бюджетът може да издържи до края на февруари. Според зам.-министъра на финансите Олга Зякова тези мерки имат временен ефект. Следващата стъпка, която ще трябва да предприеме правителството, ако няма финансова подкрепа, е забавяне на социалните плащания, търсене на допълнително вътрешно кредитиране от местни банки и инвеститори.

Според ръководителя на украинската инвестиционна банка Dragon Capital Олга Билан с остатъка от финансирането през 2023 година, забавяне на заплати и други разходи, които не са от критично значение, както и с увеличаване на вътрешното финансиране, Киев може да набере към 8 млрд. долара, които ще стигнат за първите три месеца на годината.

От Киевския икономически институт (KSE) прибавят и още 1.5 млрд. долара финансова помощ от Япония, която Украйна трябва да получи през януари, както и към 4.5 млрд. евро мостово финансиране от ЕС през март. Или с други думи, най-късно около пролетта средствата ще приключат и тогава Украйна ще трябва да премине към последния етап - печатане на пари, мярка, която обикновно води до разруха на икономиката.

През 2023 година Украйна успя да задържи икономическата стабилност и да запише ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 5%. Инфлацията се забави до 5.1% след 26% в началото на 2023 г. Според директора на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, причината е прогнозируемостта, която получи Киев, след като ЕС одобри 18 млрд. евро помощ за страната, изплащана на няколко транша (след оценка на изпълнението на предвидени мерки).

Анализаторите коментират, че до момента макроикономически Украйна е в много добро състояние и би било жалко да го загуби. Опасенията относно финансовата подкрепа вече се отразяват върху стабилността на националната валута и централната банка използва 3.6 млрд. долара, за да подкрепя курса на гривната през декември. Това е най-голямата интервенция на пазара след първите дни на войната.

Без стабилност в икономиката продължаването на войната с противник, който е по-голям и с повече ресурси ще бъде много трудно. С пари само за заплати и пенсии страната няма да може да купува нужните муниции, за да се защитава”, коментира още Олена Билан.

"Украйна започна да харчи допълнителни средства и за да разшири местното производство на муниции и дронове, нужни за фронта, след недостига на западното производство", допълва Олга Зякова.

По данни на Центъра за икономически стратегии от 2022 г. досега ЕС и САЩ са основни донори на бюджетна помощ за Украйна. Страните от общността са отпуснали общо 26.8 млрд. евро под формата на заеми и гаранции и 0.7 млрд. евро грантове. От своя страна, подкрепата от САЩ е изцяло от грантове - на обща стойност почти 23 млрд. долара от началото на войната досега. Украйна подписа и споразумение с МВФ за заеми в размер на малко над 7 млрд. долара.

ЕС се готви за план Б

На 1 февруари европейските лидери ще се съберат, за да вземат решение по пакета от 50 млрд. евро, които ще бъдат отпуснати за следващите четири години до 2027 година. Средствата са част от актуализацията на Многогодишната бюджетна рамка на общността. Пакетът обаче е блокиран от месеци от премиера на Унгария Виктор Орбан, който WSJ определя като близък съратник на руския президент Владимир Путин. Орбан обаче преговаря активно, за да получи замразените от Брюксел средства към Унгария. Фондовете за Будапеща бяха спрени, тъй като страната системно нарушава европейски норми и ценности, като например върховенството на закона.

Унгария не допуска и 500 млн. евро военна помощ за Киев, макар и украинските власти да изпълниха исканията на Будапеща - изваждане на OTP Bank от списъка с компании, финансиращи руския военен режим.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен намекна, че има вариант съпротивата на Унгария да бъде преодоляна. Към нея обаче вероятно ще се присъедини и Словакия. През декември Европейският съвет одобри началото на преговорния процес с Украйна, след като Виктор Орбан беше помолен „да изпие едно кафе в коридора“, докато останалите членове гласуват.

В ЕС през тази седмица ще бъде дискутиран и възможен план Б - 22 млрд. евро военна помощ за Киев, която пък би освободила ресурс от бюджета за социални плащания. Този пакет е подготвен на фона на увеличаващата се подкрепа от няколко членове на общността - например Германия ще отпусне 7 млрд. евро през тази година.