Путин и Си дадоха старта на газопровода „Силата на Сибир“
Двамата президенти определиха проекта като знаков
Руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин в понеделник дадоха старта на пускането на газопровод, който ще транспортира природен газ от Сибир до североизточен Китай - икономически и политически тласък на връзките между Москва и Пекин.
Стартът на газовите потоци по газопровода „Силата на Сибир“ отразява опитите на Москва да се насочи на Изток, за да се опита да смекчи болката от западните финансови санкции, наложени заради анексирането на Украйна в Крим през 2014 г., коментира Ройтерс.
Този ход затвърждава мястото на Китай като водещ експортен пазар на Русия и дава на Русия потенциално огромен нов пазар извън Европа. Освен това Москва се надява да стартира два други големи енергийни проекта - подводния Балтийски газопровод "Северен поток 2" към Германия и "Южен поток" към Турция и Южна Европа.
Газопроводът „Силата на Сибир“ с дължина 3 000 км ще транспортира газ от находищата Чаяндинско и Ковитка в източен Сибир, проект, който се очаква да продължи три десетилетия и да генерира 400 милиарда долара за руските държавни каси.
„Това е истинско историческо събитие не само за световния енергиен пазар, но преди всичко за нас, за Русия и Китай“, каза Путин, който гледа старта чрез видео връзка от руския черноморски курорт Сочи.
„Тази стъпка извежда руско-китайското стратегическо сътрудничество в областта на енергетиката на качествено ново ниво и ни доближава до (изпълнението) на задачата, поставена заедно с китайския лидер Си Дзинпин, да достигнем двустранна търговия до 200 милиарда долара до 2024 г.“
Новият газопровод стига до Хейлундзян, който граничи с Русия, и преминава към Дзилин и Ляонин, най-големият зърнен център в Китай.
Си каза чрез видеовръзката с Путин днес, че новооткритият газопровод е "знаков проект за двустранно енергийно сътрудничество" и "пример за дълбока интеграция и взаимноизгодно сътрудничество".
Очаква се потоците през тръбопровода постепенно да нараснат до 38 милиарда куб. метра (bcm) годишно през 2025 г., което може да направи Китай вторият по големина клиент на газ за Русия след Германия, която закупи 58,50 милиарда куб. м газ от Москва миналата година.
Москва започва да доставя природен газ в Западна и Централна Европа през 50-те години на миналия век, а Европа отдавна е основният потребител на газ от Русия, доставян от контролирания от Кремъл енергиен гигант "Газпром" с общи годишни доставки от около 200 млрд. куб. м.
Цената, която Китай плаща за руския газ в новия газопровод, остава строго пазена тайна, като различни източници от индустрията казват, че е обвързана с цената на кошницата с петролни продукти.
Нито Путин, нито Си коментираха в понеделник цената на газа, която Пекин е предвидено да плаща според договора.
Руският газопровод ще се конкурира с други доставящи газопровод за Китай, включително от Туркменистан, както и с доставките по море на втечнен природен газ (LNG).
Русия води преговори с Китай за увеличаване на продажбите на газ по други маршрути, например от руския Далечен Изток и през Монголия или Казахстан, но все още не е сключила сделки.
Москва драстично увеличи доставките на петрол за Китай през последното десетилетие, като предизвика Саудитска Арабия като основен доставчик на петрол в Китай през някои определени месеци.
За да постигне това, Русия пусна основен нефтопровод към Китай, който днес превозва 600 000 барела на ден (bpd) и отвори ново пристанище в Козмино на Тихия океан. Русия също изпраща 200 000 bpd за Китай по тръбопровод, пресичащ Казахстан.
Продажбите на руски въглища на изток през 2018 г. надхвърлиха 100 милиона тона, което представлява повече от половината от общия износ на въглища от Русия.