Работим България да е водещ балнео- и СПА център на Европа

Министър Ангелкова, кое е „камъчето  в обувката” на българския  туризъм?

Туризмът е хоризонтална система и неговият растеж зависи от волята на всички участници по веригата. Той е структуроопределящ отрасъл и формира близо 13% от БВП на България. Неслучайно правителството го издигна в национален приоритет и беше създадено самостоятелно Министерство на туризма. Работим последователно за консолидация на сектора, за да реализираме главната обща цел – превръщане на страната в конкурентна и търсена целогодишна дестинация. Това не може да се реализира без единство и диалог с всички звена в структурата на туризма. На срещата на ресорните министри от ЕС „Туризъм и икономически растеж“ през февруари в рамките на Българското председателство на Съвета на Съюза бяхме поздравени за отличните ни постижения. Дискусията премина под мотото „Съединението прави силата“ и доказа, че това може да е водещият мотив за устойчив напредък не само в нашия, но и в европейския туризъм.       

Работите в тесен контакт с туристическия бранш. Какви  са някои от проблемите, които  в близък времеви план трябва да намерят решение с ваше съдействие?

Работим активно за консолидиране на бранша и за неговата национална представителност. Сред главните ни цели е ограничаване на сивата икономика. Законите трябва да се спазват от всички и по всяко време, затова настояваме за тяхното прецизиране. Важни са не само задълженията на туроператорите и турагентите, но правата на потребителите също трябва да се отстояват. Искаме туризмът да бъде лицето на България пред света и затова националните курорти трябва да имат статут с ясно обособени дейности. Така нашата страна ще стане още по-привлекателна за туристите, но и територия за повече инвестиции и добри практики в туризма.  

Добре познавате българския туризъм, гледан отвътре и отвън. Посочете по две-три от негови най-силни и най-слаби страни към момента?

Все още България не е така добре позната като дестинация в света. Мобилизирали сме всички сили, за да направим рекламната и маркетинговата си политика по-гъвкава, модерна, изпреварваща. Все по-силни стават позициите ни в дигиталната реклама и социалните мрежи. Нашето министерство е сред първите в света, пуснало услуга за споделяне на информация за туристическите забележителности чрез Chat Extension на Viber по общия ни проект с интернет платформата iLoveBulgaria. България може да е eдин от водещите балнео- и СПА центрове на Европа с огромното си разнообразие от минерални води и лечебни ресурси – само Исландия ни изпреварва по това богатство. Тази даденост обаче все още не е напълно оползотворена. Трябва да се доразвие също инфраструктурата до туристическите обекти, въпреки че се направиха сериозни инвестиции в магистрали и за модернизация на летищата. Нашата страна безспорно е сред най-интересните дестинации за културно-исторически туризъм с огромното си разнообразие от артефакти, по което ни превъзхождат само Италия и Гърция. Наш плюс е, че на практика можем да предлагаме всякакъв вид масов и специализиран туризъм, при това на много конкурентно съотношение „цена-качество”.

Имате ли отговор как да се намери златната среда между екологията и желанието на инвеститорите да развиват туристическия продукт?

Много е важно правилно да се тълкуват законите. Нужен е консенсус чрез диалог и аргументиран компромис, за да се привличат повече инвестиции в туризма – не само за развитие на базата му, но и за транспортни комуникации, съпътстващи услуги, реклама. Това обаче не трябва да става за сметка на юридическите норми, природата и екоравновесието.

Банско е красноречив пример как едно малко градче стана мегакурорт. Но се слага „зелена”  спирачка за развитие на инфраструктурата за каране на ски. Възелът ще  бъде развързан или разсечен?

Нуждаем се от целогодишен достъп до планините, който да е и екологичен. Ще го постигнем чрез лифтове и модерни ски съоръжения, които ще ограничат замърсяването от автомобилите, но ще привличат повече туристи. Темата засяга не само Банско, а и всички планински курорти - големи и малки. Нужен ни е баланс между интереси и ползи за икономиката, туризма, регионалното развитие, екологията. Това е важен акцент от стратегическите ни проекти за насърчаване на различните видове туризъм.

Какъв летен туристически сезон се задава?

Отново очакваме успешно лято след отличните постижения през последните две рекордни за българския туризъм години. За периода юни-септември 2017 посещенията на чуждестранни туристи у нас е 5,3 млн. - близо 6% повече от същите месеци на 2016 г. Приходите за това време са 4,5 млрд. лв., което е над 7% ръст. Още в края на миналия сезон повечето 5-звездни хотели бяха резервирани за лято 2018. Това е резултат от активния ни диалог с големите международни туроператори и безспорно признание, че предлагаме качествен продукт. Надяваме се тазгодишното лято да надхвърли постиженията на миналогодишните рекорди.

Имате ли план как българите да преоткрият България като туристическа дестинация?

Вътрешният пазар е бил подценяван в миналото, но ние променихме подхода. Наистина за последните две години България отчита два пъти по-високо увеличение на туристическите пътувания от чужбина спрямо средното ниво на ЕС, но и пътуванията на българите в собствената им страна бележат ръст. Стимул за това са и тематичните дестинации, които министерството разработи. Осем от тях популяризират културно-историческите ни забележителности и посещенията в тези обекти чувствително се увеличиха. Много повече са пътуванията във вътрешността по повод религиозни чествания, исторически годишнини, големи фолклорни фестивали, празници на розата и др. Подготвяме още 12 винено-кулинарни и 7 балнео- и СПА дестинации съвместно с общините.