Роботът, мой приятел

Автоматизацията, роботиката и изкуственият интелект помагат на хората да прескочат пропастта между реалността и възможностите. Развитието на тези технологии през 2022 г. показа, че това е път, от който няма връщане назад. Все по-мощна става вълната на дигитализацията и на изграждането на умни фабрики и заводи. В това обаче има и елемент на известна „принуда“ – липсата на работна ръка и високата цена на тока ускоряват технологичната трансформация.

Инвестициите са основно в тази насока. Но специалисти съветват преди подобно вложение добре да си изясните къде искате да е бизнесът ви след 5-10 години. И уверяват, че търсите ли решение, ще го намерите, тъй като в България има наличие на качествен човешки потенциал.

Скок във времето

Обнадеждаваща е активността в сферата на роботиката, автоматизацията и индустриалните иновации. „Шнайдер Електрик“ продължава да инвестира в умната си фабрика край Пловдив. Базираната в Калифорния Intuitive Surgical, която произвежда роботизираните хирургични системи da Vinci, избра България за новата си инвестиция. Компанията започва изграждането на завод в Първомай и ще вложи 80 млн. лв. в производството на изделия за роботизирана хирургия. България стана домакин на първия по рода си Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Но и младите таланти в Инкубатора по роботика развиха свои идеи, сред които прототипи на умни протези, агро роботи, дронове. Намирането на допирателни между индустриалните иновации, науката и таланта тласка технологичното развитие. Основания да продължават разрастването си в България намират редица организации, сред тях са българската компания за производство на колаборативни роботи „Гига Аутомата“, един от най-големите производители на компоненти за автоматизация „Фесто Производство“, водещият доставчик на индустриални роботи и робомашини с дългогодишна история у нас “ФАНУК България”, бързо развиващата се компания за IT инфраструктура, управление на приложения и дигитална трансформация Strypes…

Без граници

Искаме ли България да стане технологичен хъб на Балканите в сферата на роботиката и автоматизацията, трябва да създаваме таланти и активно да работим за задържането им тук, защото хората правят  автоматизацията възможна. Това твърди Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА). И още: „Наблюдава се тренд към софтуерна и дискретна автоматизация, расте интересът към колаборативните роботи, но има и компании, които са отложили своите планове заради несигурността на глобално ниво. Основният мотив за инвестиции в роботи за три четвърти от въвеждащите ги е продължаващата липса на работна ръка. Автоматизация означава създаване на умни фабрики, имплементиране на дигитални близнаци и използване в реално време на данните в производствения процес. Имаме хората, имаме доверието в нашите възможности, българските специалисти са сред доказалите се и просто трябва уверено да продължаваме напред“.

Умни хора

В България се правят умни фабрики, но действа ли умно бизнесът в стремежа си да решава задачи с все по-голяма сложност? Калоян Георгиев от „Шнайдер Електрик“ и член на УС на ПАРА обобщава ситуацията: „Роботизацията и дигитализацията се развива и вече има както добри, така и лоши примери. Това не бива да е самоцел, за която да се похарчи определено европейско финансиране. Иде време да се пристъпи към дигитализация на бизнеса като цяло, но е добре да се помисли как точно нещата да стават. Това, че на мястото на определен човек слагаме робот, не дигитализира бизнеса, а дава само разходи. Автоматизацията не бива да води до това да уволним хората, тя дава шанс служителите да станат по-креативни и да мислят как да направят по-добър продукт, как да ускорят някой процес, как да се възползват от предимствата на софтуера, който вече е внедрен. „Шнайдер Електрик“ произвежда от ключове и контакти за дома до софтуер, изкуствен интелект и роботи. Опитваме да видим къде в пътешествието по дигитализацията се намират клиентите ни и търсим начин да им помогнем. Изкуственият интелект замества естествения и на дневен ред стои как да инвестираме в умни фабрики, тъй като нито пандемията, нито липсата на достатъчно кадри е преграда те да работят. Това трябва да е постоянен цикъл на обновяване“.

Матрицата

„Помагаме на нашите клиенти в дигиталната им трансформация и оптимизирането на техните системи, в добавянето на нови функционалности за съществуващите проекти, допринасяме за по-качествен контрол чрез по-добър софтуер. Нашата компания е подкрепящ фактор за всички, които работят в сферата на чиповете и полупроводниците. Наблюдаваме и подпомагаме еволюцията на тази индустрия и имам увереност, че скоро България може да се окаже играч на световната карта за полупроводници. За да стане това обаче, самата индустрия трябва да узрее за такъв висок скок“, казва Ивайло Янев, маркетинг мениджър на Strypes. Ако компанията може да оцени къде се намира спрямо това, което е на пазара, и дори да не знае в каква посока си струва да се развива, тя ще намери онзи, който да й даде добър съвет накъде да продължи. В преследването на високи цели бизнесът не бива да забравя да инвестира в хората си, тъй като човешкият фактор продължава да е фактор. Претоварването на служителите убива креативността им и спъва развитието. Затова освободете време на хората си да мислят, тежката работа поверете на роботи, препоръчват професионалисти от сферата на роботиката.

А сега накъде

Във време, когато усещаме как технологиите превземат живота ни, науката ще има все по-важна роля. „Без наука бизнесът е невъзможно да се развива в ерата на високите технологии, както и науката не би могла да има смисъл, ако разработките рано или късно не намират приложение“, казва Павел Венев, изследовател в Центъра по компетентност по мехатроника и чисти технологии към Института по механика при БАН. Засега представители на бизнеса и науката уверяват, че е погрешна представата как роботиката и автоматизацията ще изместят хората от всяка индустрия. Човекът ще продължи да има ключова роля, просто той ще стане добър партньор на роботите, независимо дали в земеделието, мобилността или производството.

Текстът е част от бр. 111 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.