Русия става все по-зависима и слаба в газовите преговори с Китай

Русия разчита на планирания нов тръбопровод до Китай, за да компенсира загубените продажби на газ в Европа. Запознати с проекта обаче виждат големи рискове около изпълнението му и се съмняват дали той ще оправдае огромните разходи, пише Reuters.

Страната агресор води преговори от години за изграждането на „Силата на Сибир 2“ за пренос на 50 милиарда кубически метра природен газ годишно от района на Ямал в Северна Русия до Китай през Монголия. Количеството е почти същото, колкото на спрения газопровод „Северен поток 1“ под Балтийско море, който беше повреден от експлозии миналата година.

Планът придоби спешност, тъй като Москва се стреми да удвои износа си на газ за жадния за енергия Китай, за да компенсира срива на износа си за Европа след войната в Украйна. Но споразумението по ключови въпроси, включително ценообразуването, остава трудно.

Президентът на Китай Си Дзинпин каза на руския президент Владимир Путин в Пекин този месец, че се надява газопроводът Китай – Монголия – Русия да постигне съществен напредък възможно най-скоро, но все още нищо не е официално договорено между двете страни.

Понастоящем Русия изнася газ за Китай чрез тръбопровода „Силата на Сибир 1“, който започна да функционира през 2019 г. и минава през източен Сибир до североизточната китайска провинция Хейлундзян.

Експерти казват, че тъй като не се очаква Китай да има нужда от допълнителни доставки на газ след 2030 г., Пекин може да направи твърда сделка за цената на втория тръбопровод през Сибир.

Москва не казва колко ще струва 2600-километровият тръбопровод „Силата на Сибир 2“ или как ще бъде финансиран. Някои анализатори оценяват разходите по него на 13.6 милиарда долара.

Има твърде много рискове, не на последно място политически. Твърде опасно е да зависиш от един купувач, който може да промени решението си по всяко време“, каза за Reuters руски източник от индустрията, запознат с преговорите.

Русия има за цел да увеличи доставките през „Силата на Сибир 1“ до 38 милиарда кубични метра годишно до 2025 г.

Ако плановете за „Силата на Сибир 2“ и друга връзка от Далечния източен руски остров Сахалин се осъществят, руският износ на газ от тръбопроводи за Китай ще нарасне до почти 100 милиарда кубични метра годишно до 2030 г.

Това е около половината от годишния износ на Русия за Европа по време на пика, достигнат през 2018 г., и в сравнение с общия капацитет от 110 милиарда кубични метра на „Северен поток“ 1 и 2.

Русия обаче очаква цената на нейния тръбопроводен газ за Китай стабилно да спада през следващите няколко години, според правителствен документ, и да бъде много по-ниска от цените за продажби в Европа – които преди войната в Украйна представляваха 80% от износа на руски газ.

Руското министерство на икономиката не е отговорило на искането за коментар относно публикувания миналия месец документ.

Документът предвижда цената на руския тръбопроводен газ за Турция и Европа да падне до средно 501.60 долара за 1000 кубически метра тази година и до 481.70 долара през 2024 г. от 983.80 долара през 2022 г.

За Китай се очаква цената да бъде средно 297.30 долара през 2023 г. и 271.60 долара през 2024 г.

Зависим от един купувач

Русия каза през март, че държавният газов гигант „Газпром“, който ще управлява „Силата на Сибир 2“, е финализирал условията на договора с най-голямата петролна и газова компания в Китай – CNPC.

„Газпром“ започна проучване за осъществимост на проекта през 2020 г. и заяви, че има за цел да започне да доставя газ до 2030 г. Компанията не отговори на искането за коментар относно цената на проекта.

Дмитрий Кондратов от Икономическия институт към Руската академия на науките каза, че проектът е подкопан и от допълнителни разходи, свързани с необходимостта от транспортиране на газ през Китай до крайните потребители, след като газът достигне Китай.

Транспортните разходи за китайската страна ще бъдат приблизително 270 долара за 1000 кубически метра, следователно, ако руската страна не предостави ценови отстъпки, тогава перспективите за изграждането на този газопровод до 2030 г. остават доста песимистични“, пише той в бележка този месец.

„Този факт ще принуди CNPC да изгради сама цялата необходима газотранспортна инфраструктура в Китай“, пише Кондратов.

Сергей Вакуленко, чуждестранен сътрудник във Фондацията „Карнеги“ за международен мир, каза, че проектът може „да остави „Газпром“ на червено след транспортните разходи“.

Това също така ще направи „Газпром“ опасно зависим от един купувач, който ще може не само да диктува условията на договора, но и да изисква промени в тези условия в бъдеще“, пише Вакуленко, който има опит в работата за компании на „Газпром“.

Руският вицепремиер Виктория Абрамченко е цитирана да казва този месец, че строителството на газопровода „Союз Восток“, монголската част от „Силата на Сибир 2“, може да започне през първата половина на следващата година.

През февруари 2022 г. Пекин също се съгласи да купува газ от руския остров Сахалин, който да бъде транспортиран по нов тръбопровод през Японско море до китайската провинция Хейлундзян, достигайки до 10 милиарда кубични метра годишно по-късно през това десетилетие.

Но Русия също така се бори с други конкуренти да продава газ на Китай, включително Туркменистан и доставчиците на втечнен природен газ по море от Съединените щати, Катар и Австралия – допълнително укрепвайки преговорната сила на Пекин.