Русия заплаши с ядрено оръжие Швеция и Финландия

Дмитрий Медведев, бившият руски президент, каза в четвъртък, че би било невъзможно Балтийския регион да остане „неядрен“, ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, предава FT.

„Ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, дължината на сухопътните граници на алианса с Русия ще се увеличи повече от два пъти“, написа Медведев, който сега е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, в личния си канал в приложението за съобщения Telegram.

Естествено, тези граници ще трябва да бъдат укрепени.“

„Ако това бъде направено (Швеция и Финландия да влязат в НАТО), няма да бъде възможен безядрен статут на Балтийско море“, изтъкна Медведев и допълни, че „балансът трябва да бъде възстановен“.

Хората в Швеция и Финландия ще се окажат с руски кораби с ядрено оръжие „на една ръка разстояние“ от домовете си.

Думите му идва, след като стана ясно, че Финландия, която има обща граница от 1300 км с Русия, и Швеция обмислят присъединяване към НАТО. Финландия ще вземе решение през следващите няколко седмици, каза премиерът на страната Санна Марин в сряда. Швеция също започна да обмисля все по-сериозно членството след започването на войната в Украйна.

Медведев посочи, че сухопътните и противовъздушните сили ще трябва да бъдат „сериозно подсилени“ и „значителни военноморски сили“ ще трябва да бъдат разположени във Финския залив, ако двете страни се присъединят към НАТО.

По думите му общественото мнение по въпроса в скандинавските държави е разделено и „никой здравомислещ човек“ не би искал последствията от този ход — „повишено напрежение по границите, „Искандери“, хиперзвукови оръжия и ядрени кораби буквално на една ръка разстояние от собствените си домове”.

Изявлението на Медведев звучи доста категорично по отношение на плановете на Москва да разположи ядрени сили в своя балтийски ексклав Калининград, коментираха двама висши служители от държавите от НАТО. На теория това би позволило на Русия лесно да нанесе удари по редица столици на ЕС, включително Берлин и Варшава.

Изводът е, че те не се нуждаят от извинения за милитаризацията по същия начин, по който не се нуждаят от атаката [на Украйна]“, каза едно от официалните лица. „Те може да направят някои от нещата, които обещават, но аргументите защо го правят не трябва да се приемат като сериозни.“

НАТО отдавна се тревожи за способностите за въоръжение на руските „Искандери“, разположени в Калининград от 2016 г. Ракетите могат да носят обикновени или ядрени бойни глави, но досега Москва никога не е потвърждавала дали тези в ексклава имат ядрен капацитет.

Калининград, намираща се между Литва и Полша, е и щабът на Балтийския флот на Русия, военноморски сили от почти 80 военни кораба и подводници, поддържани от бойни самолети, бомбардировачи и сухопътни войски.

„Това, че Русия заплашва, не е нищо ново“, каза премиерът на Литва Ингрида Симоните в четвъртък, цитирана от националния телевизионен оператор LRT.

Външният министър на Финландия Пека Хаависто каза в сряда, че надигащата се реторика на Русия около използването на ядрени оръжия е една от трите основни причини Хелзинки да реши да преосмисли своята политика за отбрана и сигурност.

Русия е готова да поеме по-високи рискове, отколкото [беше] по-рано“, каза той пред репортери. „Това е страшен сценарий.“

Възможността Украйна да се присъедини към НАТО бе една от причините, които президентът Владимир Путин посочи като предпоставка за нахлуването си в страната на 24 февруари.

Но вместо да спре разширяването на НАТО, руската атака изглежда води до по-нататъшното му разрастване. Служители на алианса сигнализираха, че Финландия и съседна Швеция ще бъдат добре дошли в 30-членния воден от САЩ съюз, ако кандидатстват.