ЕЦБ планира да започне да вдига лихвите след лятото

Европейската централна банка (ЕЦБ) в четвъртък запази разхлабената си парична политика почти непроменена, но прие по-ястребов тон, проправяйки пътя за начало на нормализиране на политиката през лятото. Управителният съвет е изправен пред уникална дилема, тъй като инфлацията достигна рекордните 7.5% през март, докато перспективите за икономически растеж отслабват поради войната в Украйна.

ЕЦБ заяви в четвъртък, че сега очаква да приключи своите нетни покупки на активи по своята програма APP (програма за количествено облекчаване) през третото тримесечие, което е изтегляне на хода по-рано от посоченото преди няколко месеца.

След като програмата за изкупуване на облигации приключи, се очаква ЕЦБ да започне да повишава лихвените проценти, по същия път като Английската централна банка и Федералния резерв на САЩ.

Лихвените проценти обаче ще се покачват само „известно време“ след края на изкупуването на облигации и ще бъдат постепенни, добави ЕЦБ.

Този неясен график предполага, че банката може да е в състояние да обмисли повишение на лихвите през есента.

Икономистите като цяло очакваха ЕЦБ да запази политиката си стабилна засега. Сред най-предпазливите централни банки в света ЕЦБ изостава много от почти всички свои основни партньори, много от които започнаха да повишават лихвите още през миналата година. Само през последните два дни централните банки на Канада, Южна Корея и Нова Зеландия също увеличиха цената на заемите.

Междувременно се очаква Федералният резерв на САЩ да повиши лихвите осем или повече пъти през следващите две години, което е водещо в света по затягане на политиката.

Преди срещата множество консервативни политици, включително управителите на централните банки на Германия, Нидерландия, Австрия и Белгия, се обявиха за повишаване на лихвите, притеснени, че високата инфлация може да се задържи твърде дълго.

Протоколите от последното заседание на 10 март показаха, че Управителният съвет е участвал в остри дискусии относно темповете на нормализиране на политиката.

Войната в Украйна и последвалите тежки санкции срещу Русия, затрудненията във веригата на доставки, високите цени на енергията и загрижеността относно общия недостиг на стоки, необходими за много индустриални процеси, помрачиха значително икономическите перспективи.

В същото време темповете на инфлация продължават да се повишават и има предварителни признаци, че този скок не се подхранва само от цените на енергията, а може да бъде системен.