Саботаж или повреда: Разследват се мистериозни течове от руските газопроводи за Европа
Те бяха открити в навечерието на официалното откриване на газопровода „Балтийски поток“
Европейските страни във вторник се заеха да разследват необясними течове от два руски газопровода, минаващи по дъното на Балтийско море. Важната инфраструктура е разположена близо до Швеция и Дания и е част от пъзела на енергийната криза, с която Европа ще трябва да се бори.
След нахлуването на Русия в Украйна и наложените западни санкции постоянните проблеми с двата газопровода зачестиха. Сега всеки си задава въпроса саботаж или истинска повреда може да остави европейските страни без газ и то на прага на зимата.
Властите на Швеция издадоха предупреждение за два теча от тръбопровода „Северен поток 1“ малко след като бе открит такъв в близкия „Северен поток 2“, което накара Дания да ограничи корабоплаването в радиус от пет морски мили. И двата тръбопровода са горещи точки в ескалиращата енергийна война между Европа и Москва, която удари големите западни икономики и доведе до скок на цените на газа.
Нито един от тръбопроводите не изпомпва газ в посока Европа към момента, когато са открити течове, но и двата все още съдържат известни количества газ под налягане, отбелязва Reuters. Инцидентите ще попречат на всички усилия за стартиране или рестартиране на който и да е от двата газопровода за търговски операции.
Вчера бе открито изтичане на един от двата газопровода между Русия и Дания – „Северен поток 2“. Газопроводът не е в експлоатация, но съдържа природен газ, който сега изтича. Властите вече са информирани, че е имало още две изтичания на „Северен поток 1“, който също не работи, но съдържа газ“, каза министърът на енергетиката на Дания Дан Йоргенсен.
Руският енергиен гигант „Газпром“ отказва коментар.
Междувременно властите в Германия започнаха разследване за саботаж. Според германския мрежов оператор засега индустрията не е засегната, но тепърва ще се установява от какво са предизвикани течовете.
Русия пък видя целенасочена повреда на газопроводите от „противници на руския газ в Европа“, коментира пред РИА „Новости“ зам.-директорът на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач.
Русия намали драстично доставките на газ за Европа през „Северен поток 1“, преди да спре напълно потоците в края на август, обвинявайки западните санкции за причиняване на технически затруднения. Европейските политици са на мнение, че това е било само претекст за спиране на подаването. „Северен поток 2“ бе завършен малко преди избухването на войната, но така и не бе пуснат в търговска експлоатация. Планът за доставка на газ по него бе отменен от Германия дни преди Русия да изпрати войски в Украйна през февруари.
На този фон новият газопровод „Балтийски поток“ (Baltic Pipe), който ще доставя норвежки газ до Полша с годишен капацитет от 10 млрд. куб. м на ден, трябва да бъде открит по-късно във вторник. Германия разчита особено много на него, за да може да ограничи зависимостта си от руския газ.
Допълнителен оглед
Има два теча от „Северен поток 1“ – на шведска и на датска територии. Те са много близо един до друг“, каза говорител на Шведската морска администрация (SMA) пред Reuters.
Течовете са били разположени североизточно от датския остров Бьорнхолм, уточни той. Не е ясно обаче какво ги е причинило.
Ние наблюдаваме непрекъснато течовете, за да сме сигурни, че нито един кораб не се приближава твърде близо до мястото“, каза втори говорител на SMA.
Датските власти поискаха нивото на готовност в страната за енергийния и газовия сектор да бъде повишено след откритите течове.
Пробиви на газопроводите се случват изключително рядко. Искаме да осигурим задълбочен мониторинг на критичната инфраструктура на Дания, за да засилим сигурността на доставките в бъдеще“, каза ръководителят на датската енергийна агенция Кристофер Боцаув.
Повишеното ниво на готовност би означавало, че компаниите в енергийния и газовия сектор трябва да прилагат мерки за повишаване на безопасността, например в заводи, сгради и инсталации. Плавателните съдове пък не може да навлизат в критичната зона, защото има риск от възпламеняване на изтичащия газ над водата или във въздуха, предупреди датската енергийна агенция.
Изтичането ще засегне околната среда само локално, което означава, че ще бъде засегната единствено зоната, където се намира газовият теч. Ще има и вреден за климата ефект от отделящия се метан във въздуха, се казва в писмен коментар.