„Дупката“ в бюджета достигна 690 млн. лв. само за три месеца

Въпреки че, както призна в последствие министър Росица Велкова, държавата няма да фалира, ситуацията с бюджета се влошава. Само за първите три месеца от началото на годината бюджетът излезе на огромен дефицит от близо 690 млн. лв., или 0.4% от прогнозния БВП. Данните по Консолидираната фискална програма на Министерство на финансите показват още, че само в рамките на месец март дефицитът е набъбнал с близо 450 млн. лв.

За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък от близо 300 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1 млрд. лв.

Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите да изпреварва ръста на приходите. От финансовото ведомство изтъкват това и като основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Общо разходите на държавния бюджет към края на март възлизат на 15.3 млрд. лв. при едва 12 млрд. лв. за първото тримесечие на миналата година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС към края на март възлиза на 455 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Приходите, събрани към края на март, възлизат на 14.6 млрд. лв. при около 12.3 млрд. лв. за същия период на миналата година.

Данъчните и неданъчните постъпления нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.3 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията – основно грантове по европейските програми и фондове – са по-малко с 62 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Събраните от приходните агенции данъчни постъпления за първото тримесечие достигат 11.9 млрд. лв. и растат с една пета спрямо сумата за същия период на миналата година. Първото тримесечие на 2022 г. обаче все още се характеризираше със значително по-ниска инфлация от ситуацията в момента.

По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13.8% спрямо първото тримесечие на предходната година. При постъпленията от ДДС от внос през периода влияние оказва нарастването с 3.5% на индекса на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18.9%. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители (19.2%).

Също така, от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10.3% на количествата стоки, внесени от трети страни, в т.ч. спад на количествата внесен суров петрол.

Министерството посочва като негативни ефекти върху приходите от ДДС намалените ставки за някои стоки и услуги, премахването на ДДС върху хляба и брашното, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лв. от началото на годината.