Слънчевата революция на Западните Балкани и успешните истории на три града
Много хора не знаят откъде да започнат, когато инсталират соларната си система
В регион, известен с богатото си културно наследство и зашеметяващи пейзажи, се извършва тиха революция – слънчевата революция. Градовете в Западните Балкани не просто си представят бъдеще, захранвано от слънцето, те активно го оформят. Тяхната мисия е да популяризират слънчевата енергия, да дадат възможност на местните общности и да вдъхновят инсталирането на нови слънчеви покриви, разказва Balkangreenenergynews.
В основата на този слънчев ренесанс е проектът „Балкански слънчеви покриви“, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) и изпълняван в региона от Energy Cities и Регионалния център за образование и информация за устойчиво развитие за Югоизточна Европа (REIC) в Сараево. Energy Cities е градска мрежа на ЕС, която предоставя и разработва инструменти за увеличаване на местното производство на възобновяема енергия. REIC, фокусна точка за процесите на изграждане на капацитет за екологично образование и устойчиво развитие в Югоизточна Европа, пое жизненоважна роля в координирането на усилията за слънчева енергия и развитие на капацитета на градовете.
Преди две години три пилотни града и техните общински администрации – Крагуевац в Сърбия, Мостар в Босна и Херцеговина и Пореч в Хърватия – предприеха пътуване за слънчева енергия с цел едновременно насърчаване на използването на слънчева енергия и изграждане капацитет в рамките на местното правителство за споделяне на знания за слънчеви и енергийни общности, като същевременно се стимулира участието на гражданите. Целта на проекта е до 2024 г. да има инсталирани поне 500 нови соларни покрива.
Пореч-Паренцо: Слънчев пионер
Пореч-Паренцо, един от пионерските градове на проекта, демонстрира силата на ранното приемане. През 2014 г. градът инсталира фотоволтаични електроцентрали и слънчеви колекторни системи на осем обществени сгради, генерирайки над 1 000 000 kWh зелено електричество. Градът също е лидер в проекти за устойчива енергия, като автобуса Poreč e-City и енергийно ефективното обществено осветление.
След няколко разговора с граждани по темата стана ясно, че много хора не знаят откъде да започнат, когато инсталират соларната си система. Слънчевият офис в Пореч е създаден, за да отговори на тази нужда: да предоставя съвети и техническа подкрепа на нашите граждани“, казва Лорис Першурич, кмет на Пореч-Паренцо.
Пътуването на Мостар към „добра енергия“
Мостар, град в Босна и Херцеговина, активно оформя пътя към превръщането си в „град на добра енергия“. Градът подписа Декларацията за добра енергия през 2023 г., която има за цел да осигури равен достъп до възобновяеми енергийни източници за всички граждани. С пилотен проект, субсидиращ съоръжение за потребители, фокусът е върху слънчеви електроцентрали на покрива. Мостар се фокусира върху подкрепата на своите граждани да инсталират слънчеви електроцентрали чрез консултации, образование, финансова помощ и рационализирани процедури.
Предоставянето на широка подкрепа както на града, така и на гражданите е наложително.
Потенциалът за водене на енергийния преход се крие в широко разпространеното инсталиране на слънчеви електроцентрали на покривите на нашите сгради. Това обаче няма да се случи спонтанно. Предоставянето на широка подкрепа както на града, така и на гражданите е наложително“, подчертава Дарко Кнезович, енергиен мениджър и координатор на град Мостар.
Амбициозните климатични цели на Крагуевац
Крагуевац смело се справя с изменението на климата, като си поставя амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. За да постигне тези цели, Крагуевац прилага набор от мерки, от повишаване на енергийната ефективност в строителството до насърчаване на устойчивия транспорт.
Три слънчеви електроцентрали вече са инсталирани на обществени сгради в Крагуевац, включително детска градина и обществен паркинг. Над 20 домакинства са монтирали слънчеви панели на покривите си, благодарение на субсидии от града и Министерството на минното дело и енергетиката.
След първоначалната инвестиция слънчевата енергия е безплатна и леснодостъпна. Използването на слънчева енергия може значително да намали сметките за електроенергия“, казва Ана Радоевич, енергиен мениджър на град Крагуевац.
Крагуевац също беше горд домакин на финалното събитие на Balkan Solar Roofs през септември 2023 г., което събра представители от трите пилотни града, градове-последователи, партньори по проекта и ентусиазирани граждани, нетърпеливи да се присъединят към слънчевата революция. Основната цел беше да се повиши капацитета на всички участващи страни, да се споделят успешни стратегии и да се обсъдят предизвикателствата, пред които е изправено изпълнението на инициативи в рамките на проекта.
Градовете последователи
Много градове са решили да се присъединят към това слънчево пътешествие. Град Пирот, пионер във възобновяемите енергийни източници и обществената енергия, беше първият, който се присъедини към кампанията след трите пилотни проекта. Той обедини усилията си с един от сръбските енергийни кооперативи, Elektropionir, подписвайки меморандум за сътрудничество за създаване на първите две кооперативни слънчеви електроцентрали в Сърбия.
Светло слънчево бъдеще за Западните Балкани?
Съвместните усилия в Западните Балкани демонстрират нарастващия потенциал на възприемането на слънчевата енергия; но докато вървят към по-зелено бъдеще, те трябва да се изправят пред различни предизвикателства, включително постепенно премахване на изкопаемите горива и преодоляване на празнината в екологичните умения; Правните и административните механизми трябва да бъдат достъпни за гражданите, оставяйки пътуването към устойчивост на несигурен кръстопът.