Срещата на върха в София – какво се случи

На пресконференция след срещата Борисов се извини на софиянци за натоварените два дни и блокираната столица и заяви, че щом Председателството е успешно, и България е успешна в очите на Европа. Той определи дискусията като „честна“ и „без лицемерие“ и акцентира върху няколко основни момента - прогрес в присъединяването към ЕС на страните от Западните Балкани, напредък в решаване на спора за името на Македония и стоплянето на отношенията между лидерите на Сърбия и Косово.

Факт е, че това е историческа среща – подобна имаше през 2003 г. в Солун, но и тогава броят на участниците не беше толкова голям.

Попарени надежди

По основната тема – Западните Балкани и диалогът за присъединяване към ЕС, френският президент Еманюел Макрон попари надеждите на страните от региона. Според него с присъединяването на страните в последните 15 години съюзът отслабва. „Не мисля, че ще направим услуга на кандидатите или на себе си, имайки механизъм, който вече няма правила и се движи към повече разширяване“, посочи Макрон. По негови думи първо трябва да бъдат проведени всички реформи, които да позволяват по-добро функциониране на ЕС.

На същото мнение е и германският канцлер Ангела Меркел. Според нея 2025 г. не е толкова реалистична дата за разширяване на ЕС. След края на срещата тя обясни, че трябва да се говори за това какво е постигнато от кандидатите членки.

Според Доналд Туск няма план Б за страните от Западни Балкани и бъдещето им е като част от Европейския съюз. Разбира се, той не се ангажира с конкретен срок за тяхното присъединяване. Според него 28-те страни членки знаят, че с тези преговори се гарантира европейската перспектива в региона, и Европа е достатъчно силна, за да „осинови“ идеята за разширяване с всички прилежащи на нея проблеми. Туск поясни, че проблемите в региона на глава от населението са повече от Франция и Германия взети заедно.

Антонио Таяни, председателят на Европейския парламент, обясни, че е предложил пакет от 10 млрд. евро за инфраструктурни проекти в Западните Балкани. По негови думи срокът 2025 г. е реалистичен за присъединяване на Сърбия към ЕС.

След срещата премиерът Борисов обясни пред медиите, че приемането на страните от Западни Балкани е като приемане на страна като Словакия – с точно толкова голям БВП – 96 млрд. евро и с население като това на Румъния – 17.7 млн. души. „Това ли плаши ЕС? Това ли са големите страхове?“, попита реторично Борисов, като насочи коментара си към западните лидери, които не подкрепят идеята да се даде картбланш на преговорите за членство на страните от Западните Балкани.

„Мисля, че всички си тръгват оттук с едно наум“, завърши премиерът.

Македония, Гърция и името

Със сигурност едно от големите постижения, с което нашето председателство би се гордяло, е резултатът по спора за името на Македония. Днес пред журналисти македонският премиер Зоран Заев обяви, че след разговори с гръцкия си колега Алексис Ципрас в София, двамата са стигнали до една опция за името. Тя трябва да бъде обсъдена от двете страни, но прогрес в преговорите има. Заев изрази надежда, че до края на Председателството ще има резултат по спора, а преди срещата на върха българският премиер Бойко Борисов заяви, че колкото по-малко се говори по-темата, толкова по-големи са шансовете за изход от ситуацията.

Сърбия „стисна ръце“ с Косово

Върховният представител на ЕС за външните работи Федерика Могерини заяви, че президентите на Сърбия и Косово - Александър Вучич и Хашим Тачи, са готови да продължат интензивното си сътрудничество и да постигнат нормализиране на отношенията, като по този начин ще се постигне положителна трансформация на целия регион. От своя страна Борисов посочи, че двамата лидери са си „стиснали ръцете“.

Декларация от София

Акцент на днешната среща бе и подписването на Декларацията от София, с която лидерите на ЕС потвърдиха подкрепата си за европейска перспектива пред страните от Западните Балкани. В нея се посочва, че гражданско общество и медии играят ключова роля в демократизацията на региона. Основна част от декларацията е за укрепването на добросъседските отношения, което включва намиране на решения в двустранните спорове и полагането на допълнителни усилия за помирение.

В рамките на срещата бе подписано и газово споразумение между България и Сърбия. Това се случи преди официалната пресконференция на премиера Бойко Борисов и тримата големи – Туск, Юнкер и Таяни. Договорът бе подписан от енергийния министър Теменужка Петкова и сръбския ѝ колега Александър Антич. Двете страни се ангажираха да изградят газовия интеконектор до месец май 2022 г.

Непосредствено след него бе подписан и меморандум за разбирателство между Сърбия и Европейската инвестиционна банка.

„Макрон, не разделяй Европа“
 
През целия ден, освен от полицаи, София бе блокирана от протести на транспортния сектор. Фирмите не са доволни от предвидените регулации в предложения от френския президент Макрон Пакет Мобилност, които въвеждат задължително прибиране в родината на всеки три седмици както и редовна почивка, която не трябва да се извършва в кабината на камиона. Протести имаше и по основните пътни артерии в България. След като блокираха десните ленти на бул. „Цариградско шосе“, протестиращите се отправиха на мирен протест към НДК.

Там ги посрещна министърът на транспорта Ивайло Московски, който заяви, че има възможност текстове да бъдат преработени. Снощи Московски до късно е обсъждал текстовете заедно с премиера Борисов, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Той посочи, че са запознали европейските лидери с детайлите около текстовете, с които българските фирми не са съгласни.

"Снощи три часа говорихме и с президента Макрон, който се ангажира, след като се прибере, да говори с министрите си, и с Меркел, която се разпореди и очаквам да намерим решение“, коментира Борисов като уточни, че се е застъпил за родните превозвачи.

Надеждата

Борисов изтъкна отново, че силата на ЕС е в единството. Той цитира Меркел: „Един лист не трябва да минава между нас“.