Те тръгнаха на лов за изкопаеми горива, но откриха спасение за света

Когато двама учени тръгват да търсят изкопаеми горива под земята в Североизточна Франция, не очакват да открият нещо, което може да даде тласък в усилията за справяне с климатичната криза.

Жак Пироньон и Филип дьо Донато, директори на изследователския отдел в Националния център за научни изследвания, оценяват количеството метан в земните недра на Лотарингския минен басейн с помощта на първата по рода си специализирана сонда, която може да анализира газовете, разтворени във водата на скалните образувания дълбоко под земята.

На няколкостотин метра дълбочина сондата открива ниски концентрации на водород.

Това не беше изненада за нас“, признава Пироньон пред CNN. Обичайно е да се откриват малки количества близо до повърхността на сондажа. Но с навлизането на сондата по-надълбоко концентрацията се покачва. На 1100 метра тя е 14%, а на 1250 метра - 20%. Това вече е изненада, допълва Пироньон.

Учените правят изчисления и преценяват, че находището може да съдържа между 6 и 250 милиона метрични тона водород. Това би могло да го превърне в едно от най-големите находища на „бял водород“, откривани някога и разпалва още повече трескавия интерес към този газ.

Белият водород – наричан още „природен“, „златен“ или „геоложки“, се произвежда по естествен начин или се съдържа в земната кора и се е превърнал в нещо като климатичен свещен граал.

При изгарянето му се отделя само вода, което го прави много привлекателен като потенциален източник на чиста енергия за индустрии като авиацията, корабоплаването и производството на стомана, които се нуждаят от толкова много енергия, че е почти невъзможно да бъде осигурена чрез възобновяеми източници като слънцето и вятъра.

Но макар че водородът е най-разпространеният елемент във Вселената, той обикновено съществува в комбинация с други молекули. Понастоящем водородът за търговски цели се произвежда в енергоемък процес, почти изцяло захранван с изкопаеми горива.

Цветовете на дъгата се използват като съкращение за различните видове водород. „Сивият“ се произвежда от метан, а „кафявият“ - от въглища. „Синият“ е същият като „сивия“, но замърсяването, което нагрява планетата, се улавя, преди да попадне в атмосферата.

Най-обещаващ от гледна точка на климата е „зеленият“ водород, който се произвежда с помощта на възобновяема енергия за разделяне на водата. Въпреки това производството му е все още маломащабно и скъпо.

Ето защо през последните години интересът към белия водород – потенциално изобилен и неизползван източник на чиста енергия, се засилва.

Правилните места

Ако ме бяхте попитали преди четири години какво мисля за естествения водород, щях да кажа „той не съществува“, казва Джефри Елис, геохимик от Геологическата служба на САЩ. „Водородът е там, знаем, че е наоколо“, казва той, но учените са смятали, че големи натрупвания не са възможни.

Тогава той научава за Мали. Вероятно катализаторът на сегашния интерес към белия водород може да се проследи до тази западноафриканска страна. През 1987 г. в село Буракебугу сондьор остава с тежки изгаряния, след като неочаквано се взривява воден кладенец, когато се навежда над ръба му, докато пуши цигара.

Сондажът бързо е запушен и изоставен до 2011 г., когато е отцепен от петролна и газова компания и според съобщенията е установено, че от него се добива газ с 98% съдържание на водород. Той е използван за захранване на селото и повече от десетилетие по-късно все още се произвежда.

Когато през 2018 г. излиза проучване за кладенеца, то привлича вниманието на научната общност, включително на Елис. Първоначалната му реакция била, че трябва да има нещо нередно в изследването, „защото просто знаем, че това не може да се случи“.

След това настъпила пандемията и той имал свободно време, за да започне да копае. Колкото повече четял, толкова повече осъзнавал, че „просто не сме го търсили, не сме търсили на правилните места“.

Последните открития са вълнуващи за Елис, който работи като петролен геохимик от 80-те години на миналия век. Той е свидетел на бързото развитие на индустрията за добив на шистов газ в САЩ, което предизвика революция на енергийния пазар. „Сега, казва той, „се намираме в период, който според мен вероятно е втора революция“

Белият водород е „много обещаващ“, съгласява се Изабел Морети, научен изследовател в Университета в Пау и Пай дьо л'Адур и Университета в Сорбоната и експерт по бял водород. „Сега въпросът вече не е за ресурса... а къде да се намерят големи икономически резерви“, казва тя пред CNN.

Разцвет на стартъпи

Десетки процеси генерират бял водород, но все още има несигурност относно начина, по който се образуват големите природни находища. Геолозите са склонни да се фокусират върху "серпентинизацията", при която водата реагира с богати на желязо скали, за да произведе водород, и "радиолиза" – разграждане на водни молекули, предизвикано от радиация.

Находища на бял водород са открити по целия свят, включително в САЩ, Източна Европа, Русия, Австралия, Оман, както и във Франция и Мали.

Някои от тях случайно, а други - чрез търсене на улики, като например особености в ландшафта, наричани понякога „приказни кръгове“ – елипсовидни вдлъбнатини, които могат да пропускат водород.