Недостиг на кадри и слабо търсене на стоки мъчат транспортния сектор в ЦИЕ
Един от главните икономисти в „Кофас“ не смята, че правителствата са склонни на отстъпки за сектора, каквито България предприема
Въпреки че инфлацията бавно затихва, а веригите на доставка се възстановяват, транспортният и логистичен сектори все още са изправени пред редица предизвикателства, свързани главно с липсата на работна ръка и ниското търсене на стоки. Нещо повече – наблюдава се и ръст в броя на фалитите на фирми, заети в секторите.
Това бе основната тенденция, която очерта Гжегорж Шилевич, ръководител на отдела за икономически изследвания за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в „Кофас“ по време на уебинар на тема „С надежда за възстановяване – Превръщат ли се предизвикателствата във възможности за транспорта и логистиката в Централна и Източна Европа (ЦИЕ)?“.
На въпрос на Economic.bg дали намаляването на таксите за преминаване през инфраструктурата в страните – какъвто ход предприе България с бонуси в тол таксите – е добра мярка, Шилевич заяви, че
всички мерки, които имат за цел да намалят разходите на транспортните компании, са добри, защото секторът има много разходи.“
Въпреки това той смята, че малко държави ще предприемат такъв подход, тъй като по време на пандемията, а и след нея правителствата подпомагаха икономиката чрез помощи за компаниите и домакинствата. Много държави обаче ги намаляват вече. Това ще е и главната тенденция през 2024 г.
Правителствата увеличават разходите си, но намаляват приходите си. Съмнявам се, че повечето ще са съгласни да правят отстъпки, по-скоро ще се опитат да намерят приходи от различни източници“, прогнозира Шилевич.
Фактори, които ограничават бизнес активността на транспортните компании, са не само липсата на работна ръка, а и нарастващите заплати, които инфлацията на практика изяжда. Това обясни той, като се позова на различни проучвания.
Данните на „Кофас“ сочат, че България се нарежда на 5-о място в Европейския съюз по дял на международен превоз от общо транспортираните товари. На челните места са единствено Литва, Люксембург, Словения и Словакия. Шосейният транспорт доминира пред жп и водния в страната – тенденция, която е обща за Европейския съюз.
Фалитите в транспортния сектор обаче растат през второто тримесечие на годината. Положението в Полша е най-критично, като страната регистрира най-голям брой обявени фалити от компаниите в сектора. Следват я Литва и Унгария. В България ситуацията е била особено тежка през първото тримесечие на 2022 г., но в момента страната ни не отчита подобни негативни ръстове.
Прогнозите
Настоящата 2023 г. е годината, в която икономическият растеж в глобален план се забавя. Подобна тенденция се наблюдава не само в Европа, но и в Китай. Единствено Индия отчита увеличение на БВП. Въпреки че се очаква през октомври оценката на „Кофас“ да бъде коригирана, то Шилевич заяви, че в края на годината глобалното БВП ще отчете ръст от 2.4%.
Според прогнозите най-голямата икономика в Европа – Германия – ще се възстанови с ръст от 1.2% през 2024 г. „Кофас“ залага ръст в икономиката на Индия с 5.8%, а на Китай – с 4.8%.
В момента Европа отчита слаб икономически растеж, като Германия и Чехия дори регистрират спад през първата половина на 2023 г. Икономиките на Словакия, Словения и Румъния обаче растат.
Настоящата година не е особено добра за глобалната търговия. Тя се свива с 1% през първите три месеца на 2023 г. Аутомотив секторът, корабоплаването и преноса на стоки с контейнери и суровините са основните двигатели на търговията. От тази тенденция изостава електрониката, което според Шилевич, се дължи на това, че високите цени влияят върху търсенето.
По отношение на цените и инфлацията, Шилевич коментира, че през зимата се очаква отново поскъпване на електроенергията заради по-високото потребление. В момента цените са в застой, след пиковете, които достигнаха през 2022 г., движени най-вече от войната в Украйна.
Относно нарастващите лихви, Шилевич заяви, че в момента централните банки са във фаза на изчакване. Централната банка на Полша пък дори е понижила лихвите си – ход, който най-вероятно ще предприеме и Чехия. Въпреки това Европейската централна банка и Фед най-вероятно ще продължат със затягането заради инфлацията.