„Трудно е да се каже“ накъде върви икономиката

Ако икономиката изглежда объркваща за вас, бъдете сигурни - изглежда така и за хората, които отговарят за нейното стабилизиране. Когато Федералният резерв отново повиши лихвените проценти тази седмица, тезата на Централната банка за това как ще се справи с инфлацията, без да предизвика рецесия, се сведе до: “Не е ясно. Какви са шансовете да се избегне спад?”, пише в свой анализ The Washington Post.

Трудно е да се каже колко високи ще бъдат лихвите“, призна председателят Джером Пауъл на едночасовата пресконференция в сряда, когато каза „не знам“ цели четири пъти.

Пауъл едва ли е единственият без отговори и неговите забележки отразяват колко объркваща остава икономиката за хората в и извън Фед. Пазарите, политиците, домакинствата и предприятията работят без наръчник от две години и половина. И сега, последната вълна от несигурност нараства все повече, с малко гаранции за това какво предстои или колко болезнен ще бъде пътят напред.

„Икономистите като цяло са смирени от опита от изминалата година“, каза Карън Дайнън, бивш главен икономист в Министерството на финансите, който сега е в Харвардския университет.

„И мисля, че Федералният резерв също осъзнава, че няма толкова добра представа какво е вероятно да се случи, колкото може би са си мислили по-рано“, допълни той.

Има много причини. Инфлацията все още е близо до 40-годишните си върхове, като много части от икономиката все още не са реагирали на агресивните ходове на Фед. Тази седмица Федералният резерв повиши лихвените проценти за шести път от март, обявявайки своето четвърто поредно увеличение от 0.75 процентни пункта - когато преди това не беше повишавал толкова рязко лихвените проценти дори веднъж от 1994 г. насам. Това доведе основния лихвен процент на Фед до между 3.75 и 4%, с нарастващите очаквания, че лихвите могат да надминат 5% в началото на следващата година.

Досега тези ходове предизвикаха огромно забавяне на жилищния пазар, тъй като амбициозните купувачи избягват да се стремят към нарастващите лихви по ипотечните кредити. Но служителите виждат малък напредък другаде. Това може да се дължи на факта, че повишенията на лихвите работят със закъснение, което е трудно за анализиране. Или това може да се дължи на факта, че различните двигатели на инфлацията – от бавните вериги за доставки до войната на Русия в Украйна – не могат да бъдат разрешени само с действията на Фед.

След това има пазар на труда, който остана забележително издръжлив по време на борбата на Фед да забави икономиката. Но и там картината става все по-мътна. От една страна, изглежда, че пазарът на труда се смекчава: работодателите са добавили 261 хил. работни места през октомври, като отново намаляват, след като през първата половина на годината нараснаха значително. Но работодателите все още отчаяно искат да наемат кадри: броят на свободните работни места всъщност се е увеличил през септември в сравнение с предходния месец до 10.7 млн.

Междувременно ръстът на заплатите леко се ускори през октомври, като средните почасови доходи се повишиха с 0.4% до 32.58 долара. Но производителността на работниците спада през първата половина на 2022 г. с най-резкия темп от 75 години насам.

Добавете объркването от чужбина. Всички големи централни банки в света повишават лихвените проценти едновременно, докато се борят да овладеят инфлацията. Но тези ходове се засилват взаимно и добавят нестабилност към глобалната финансова система. А Европа очаква тежка енергийна криза тази зима след решението на Русия да спре доставките на природен газ по газопровода „Северен поток 1“. Отношенията между САЩ и Китай пък се обтягат под натиск върху икономиката и националната сигурност.

В крайна сметка въпросите се въртят около това как Фед ще пресече през тази замъглена картина. Длъжностните лица са твърдо решени, че ще овладеят инфлацията, дори ако това означава да предизвикат спад. Те настояват, че ако се направи твърде малко за задушаване на инфлацията сега, това ще доведе до повече проблеми в бъдеще.

По време на пресконференцията си в сряда Пауъл отвори вратата за забавяне на темпото на повишаване на лихвите през следващите месеци, но каза, че служителите са далеч от пауза. В резултат на това шансовете за избягване на рецесия намаляват.

Пауъл твърди, че рецесията все още е възможна.

Винаги сме казвали, че ще бъде трудно. Но доколко ставките трябва да се повишават или да останат по-високи за по-дълго, е сложно да се прогнозира“, заяви той.

Колегите му изглежда са съгласни. Последният път, когато служителите на Фед публикуваха икономически прогнози през септември, всеки участник в Комитета за определяне на политиката на централната банка каза, че перспективите за четири ключови показателя - икономически растеж, ниво на безработица и две мерки за инфлация - са по-несигурни от средното за последните 20 години.

“Единствената друга среща, когато това се е случило, беше през юни 2020 г. - първият път, когато длъжностните лица представиха прогнози след спиранията, предизвикани от пандемията, започнаха тази пролет”, твърди Дейвид Уилкокс, старши сътрудник в Института за международна икономика Питърсън и директор на икономическите изследвания на САЩ в Bloomberg Economics.

През следващите седмици служителите на Фед ще започнат да преценяват какво смятат, че Централната банка трябва да направи по-нататък. Те ще публикуват нови прогнози на политическата си среща следващия месец. (Не беше планирано да пуснат нищо през ноември.)

Няма нито един показател, който сам по себе си да е достатъчен, за да ръководи политиката“, каза президентът на Бостънския федерален резерв Сюзън Колинс в реч в петък.

„Решенията, дори повече от обикновено, ще изискват внимателна, холистична оценка на набора от налична информация. Нашата задача е допълнително усложнена от някои необичайни предизвикателства за извличане на сигнали от данни, които са от различно естество”, допълни тя.

Борбата с неизвестното е част от работата на централния банкер. Уилкокс посочи речта от 2003 г. в Джаксън Хоул, Уайо, на председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан, която започваше така: „Несигурността не е просто важна характеристика на ландшафта на паричната политика, това е определящата характеристика на този пейзаж.

„Пауъл може да е наясно с дестинацията. Но той не е наясно с пътя, който води до тази дестинацията“, каза метафорично Уилкокс.

„Много е странно да бъдеш успокоен от някой, който казва: „Не разбираме напълно какво се случва.“ Но въпросът е, че това е по-добре, отколкото да се чувстваме така, сякаш някой разбира - или си мисли, че разбира - повече, отколкото ние наистина можем. Това би било по-лоша ситуация”, каза от своя страна Динан, икономистът от Харвард.

Това обаче невинаги прави икономиката по-малко объркваща за повечето хора.

Извън Форт Уърт, Виктор Гарсия се справя с тази несигурност от витрините си, където продава мексикански сладоледи. За първи път след пандемията Гарсия най-накрая достигна пълен персонал от почти две дузини служители. Сега той се стреми да разшири бизнеса си с търговия на едро, за да намери нови клиенти, като например да накара местен ресторант да започне да продава от любимите ягодови сладоледи на Гарсия.

Дори ако икономиката изпадне в рецесия, Гарсия казва, че потребителите все още ще жадуват за малките неща, които озаряват деня им. Въпросът за него е как да направи компанията си мястото, което хората търсят.

От нас зависи да слушаме какво прави пазарът и да се променим в тази посока. В този момент няма нормално. Вие просто търсите това, което клиентът иска“, заключи Гарсия.