Цената на труда

Във времето на глобализацията „купуването” на мозъци стана още по-евтино. Лишете една страна от икономическа перспектива, тогава най-кадърните и най-предприемчивите сами ще започнат да я напускат. Дръжте доходите в тази държава ниски, не предлагайте стимули за развитие и ще видите как икономиката ще започне да забавя темпо, докато накрая почти спре. България е пример в това отношение, но в този материал няма да коментираме чий е този сценарий.

У нас много се говори за доходите, но основна част от това говорене минава я в  обещания от сорта да оправим всичко за 800 дни и да постигнем средноевропейски нива на доходите за три години, я в риторика как няма пари и няма възможности за по-високи заплати, пенсии и осигуровки, как производителността на труда е толкова ниска, че не позволява по-високи възнаграждения.

Ниска, ниска, колко ниска?

Данните на Евростат дават представа за това и дори да приемем, че е два пъти по-ниска, как да обясним, че заплащането за един отработен час у нас е 6-7 пъти по-малко. А и производителността не е функция единствено на знанията, уменията и старанието на работника, за да му стоварваме цялата вина за това. Нужни са инвестиции в нови машинни, оборудване, технологии и кадри, обучени да работят с тях.

Повече четете в бр. 42 на сп. "Икономика" - на пазара от 1 октомври