Турция научи защо членството в НАТО има значение
Подкрепата на НАТО изигра ключова роля в контраатака на Турция в Северозападна Сирия
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Енея Георгиева Опитът за преврат в Турция през юли 2016 г. беше потушен с цената на човешки жертви, а това не се хареса на НАТО. Турските политици не се зарадваха на неодобрението и започнаха политики за създаване на стратегическа автономия от Запада. Въпреки членството си в Алианса югоизточната ни съседка засили връзката си с Русия чрез поръчки на противоракетната отбранителна система С-400. Днес ескалиралият конфликт в Идлиб постави отношенията им пред изпитание, пише Bloomberg в свой анализ.
Тежкият сблъсък с реалността дойде със смъртта на 34 турски войници при съвместно нападение от сирийски и руски дивизии. Тогава Анкара потърси политическата солидарност на своите съюзници от НАТО, като няколко часа след този инцидент Турция призова за съвет съгласно член 4 от договора. За турския президент Реджеп Ердоган беше важно да получи навременна подкрепа от Запада преди срещата си на 5 март с руския президент Владимир Путин.
Дори и извън политическия контекст, конфликтът в Идлиб показа по много начини ползите за Турция да членува в НАТО. Солидарността, която съюзниците проявиха към Турция, увенча с успех контраатаката й в Сирия.
Друг ключов пример е начинът, по който турската армия се възползва от средствата, насочени към Организацията. Един-единствен турски F-16 успя да свали два сирийски самолета Су-24, разбира се не в битка. Летателният апарат за далечно радиолокационно откриване и управление (AWAC) препредаде в реално време местоположението на вражеските машини и друга важна информация на F-16 чрез НАТО и телекомуникационната връзка Datalink. След това данните се препратиха към ракетите AMRAAM и я насочиха към целта.
Високото ниво на оперативна съвместимост, съчетано с възможността максимално прецизно да се насочат ракетите, дадоха на турската армия явно предимство пред неприятелите от северозападна Сирия. Превъзходството на Турция на бойното поле оказа силно влияние и южната ни съседка се справи с модерната противовъздушна отбрана Pantsir, доставено от Русия. Турските въоръжени дронове успяха да унищожат това оборудване с помощта на системи от ново поколение за електронна война.
Следващата фаза на конфликта в Идлиб ще бъде създаването на устойчиво примирие между Турция и Русия на днешната среща (5-ти март) в Москва. Вероятността предполагаемото примирие да се превърне в постоянен мир е малка, защото двете страни няма как да отстъпят от интересите си в Идлиб. Москва иска да предаде контрола над територията на сирийския режим, а Анкара цели да запази позициите си там, за да предотврати изострянето на хуманитарната катастрофа, но и като лост за евентуални преговори за политическо споразумение в Сирия.
Усложняването на ситуацията е важен казус пред прокси групите на Турция, някои от които са свързани с джихадистки групировки, които Русия и сирийският режим определят като терористи. Бъдещето на Идлиб остава несигурно заради продължаващите разногласия между Турция и Русия.
В резултат на това турските политици могат да бъдат принудени да преразгледат позицията си по бързото разширяване на военното си сътрудничество с Русия. От ключово значение ще бъде съдбата на отбранителната система С-400. Трудно е да си представим, че Анкара ще избере американските санкции, за да продължи досегашната си търговия с Русия, когато отношенията им са в конфликтна фаза.
Все още не е ясно дали Турция ще избере да премахне напълно американските санкции от плещите си. Въпреки това анализаторите са категорични, че целите на Анкара за постигане на стратегическа автономия в региона, ще увеличат зависимостта ѝ към институциите за трансатлантическа сигурност.
