Тъмната икономика на авокадото

Не толкова отдавна, в края на 90-те години, малко българи знаеха що е то авокадо. Днес, през 2024-а година, всеки в кварталната бакалия вещо опипва зеления плод, за да види дали е достатъчно узрял. Човек би казал, че е едно от тези умения, наследени от баби и дядовци, също като това как да проверяваме само с почуквания дали дините са сладки и зрели.

Как стигнахме дотук за толкова кратко време? Може да се каже, че историята на авокадото е просто поредният епизод от глобализацията на храната. Това е процес който можем да проследим назад във времето до тъй наречения „Колумбов обмен“, който донася много храни от Америките в Стария Свят и обратно. Днес си мислим за доматите, чушките, царевицата и боба като изконни български символи, без да се замисляме, че нашите предци въобще не са ги познавали. Значи ли това, че подобна съдба може да сполети и авокадото, както са тръгнали нещата, и един ден бъдещите българи ще си спомнят с умиление за онази вкусната авокадова торта на баба им, или някое село ще организира фестивал на хорото и авокадото?!?

Единствено промените в климата ще покажат дали това е възможно. Докато доматите и боба са намерили благоприятна среда и в европейския климат, авокадото се е оказало доста по-взискателно, което явно е допринесло за неговото много по-късно включване в глобализационния канал. Но веднъж отворена, тази кутия на Пандора явно не може да се затвори.

Днес много редови граждани - от Калифорния до Кейптаун и от Чили до Джакарта, не могат да си представят деня без авокадо на препечената си филийка или в салатата си. Но въпреки че то вече се отглежда в доста райони по света, основният производител си остава неговата родина Мексико. Най-големият консуматор пък е САЩ. Ако това ви напомня на търговията с кокаин, ще ви заинтригува навярно факта, че, за съжаление, има немалко паралели между нелегалния бял прах и легалния зелен плод, наричан дори „зеленото злато“ заради своята отлична доходност. Между 1994 г., първата година от подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), и 2021 г. производството на авокадо се е увеличило с 213%, а стойността му е нараснала със 7071 процента. (Да, правилно четете, над 7 хиляди).

Авокадото е

вторият най-печеливш земеделски износ

на мексиканската икономика след царевицата. Делът на зелените плодове се равнява на 3 милиарда долара годишно. Такава сума обаче няма как да не привлече и интереса на недоброжелателни играчи – например, наркотрафикантите в Мексико.

Оказва се, че зад здравословното авокадо, което много американци похапват, се крият много нездравословни и направо ужасяващи практики. Наркокартелите отдавна са усетили доходността на търговията с авокадо и са създали цяла рекет индустрия около тази земеделска култура по начин, който напомня мутренските времена в България през 90-те.

Много фермери са принудени да плащат „такса спокойствие“ или „такса закрила“ на картелите, тъй като мексиканската държава не винаги е способна да гарантира сигурност в селските райони. Това означава, че въпреки свободната търговия, между Мексико и САЩ, авокадото за износ е изкуствено оскъпено и заради тези „нарко налози“.

Нещо повече, тъй като картелите имат интерес да се отглеждат повече насаждения с авокадо, те са се погрижили да „освободят“ земя за тази цел, като прогонват и дори избиват хора от неизползвани или защитени гори. Това води и до обезлесяване на цели територии, за да може да се насадят повече авокадови дървета. Защото покрай манията за здравословен живот и популяризирането на авокадото като мазнина, щадяща сърцето, търсенето му нараства главоломно. А където има търсене, ще има и увеличение на предлагането.

Не всички фермери са съгласни да плащат дан на наркомафиотите и затова през годините някои от тях се организират в собствени защитни отряди, за да противодействат картелите. Така или иначе, неспособността на мексиканските правителства да предоставят адекватна сигурност, води до кръвопролития дори и за стока, която е легална.

Центърът на производството на авокадо в Мексико е щата Мичоакан, известен и като световната столица на авокадото. Нарасналата световна популярност на този плод, който местните хора култивират от хилядолетия (всъщност името му идва от ahuacuatl, същата дума с която Ацтеките са назовавали тестисите, виждайки някаква сходност между плодовете и мъжките атрибути), им носи благополучие, но и мъки. Кирпичените къщи в селата са съборени, за да бъдат построени тухлени, но сега всяко фермерско семейство притежава и оръжия за самоотбрана.

„Производството на авокадо в Мексико е един от многото глобални примери за процъфтяващи икономически дейности, съжителстващи с престъпно хищничество и върховенството на пазарните сили в ущърб на обществената безопасност, правата на човека, опазването на околната среда и борбата срещу организираната престъпност“, посочва доклад на Глобалната инициатива срещу международната организирана престъпност в Женева.

Освен че увеличеното търсене на авокадо довежда и до увеличена организирана престъпност и социални неравенства, друг тъмен аспект на тази земеделска практика е и нейния

негативен отпечатък върху околната среда

Всъщност, вече стана ясно, че гладът за този плод в Америка и по света води до обезлесяване в  Мексико. Но има и друг екологичен проблем. Авокадовите дървета изискват много вода, а това води до недостиг на ценния ресурс. Само за сравнение - за да отгледаш един авокадов плод, са нужни 70 литра вода, за един портокал - 22 л., а за един домат – само 5 л.

Един екстремен пример за засушаване причинено от производство на авокадо идва от Чили, където района около град Петорка, традиционно използван за отгалеждане на боб, картофи и царевица, се преобразява на ексклузивен район за отглеждане на авокадо от частни земеделски предприемачи. Само че там сушите по принцип са нещо често, а на това отгоре правителството в Чили дава достъп до водни ресурси на частни концесионери, което превръща цялата бизнес инициатива в катастрофа. Понеже земята в този регион е евтина, големите предприемачи изкупуват много парцели, за да правят мега ферми за авокадо, и отклоняват местните напоителни ресурси. Така местните хора са принудени да ползват питейна вода от цистерни, защото всичко налично отива за доходоносния агробизнес.

Установено е и че въглеродния отпечатък на килограм авокадо е повече от два пъти по-висок от този на бананите и повече от пет пъти по-голям от този на ябълките.

Тези примери са показателни за това, че си струва да се замислим, когато си купуваме една на пръв поглед безобидна и много полезна стока, за нейния път от градината до дома ни и какво всъщност „струва“ да я имаме на трапезата си.

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.