Учителските заплати трябва да са 150% от средната за страната

В последните няколко години политиците все повече започнаха да говорят за проблемите в образователната система, които създават редица пречки. Но назад във времето средствата за образование се формираха на остатъчен принцип, а не като важна национална политика. Недъзите на българското образование също не са напълно идентифицирани и задълбочено анализирани, а негативните последици от това се задълбочават. Цялата концепцията за качеството на образованието дотолкова се е изтъркала от прекомерна употреба в обществото, че почти никой не може да даде смислена идея как точно да се реализира тя на практика.

На този фон системата на средното образование продължава да буксува. По-възрастните учители нямат стимули, за да отделят време за подобряване на уменията на навлизащите в професията. И въпреки високопарните изказвания, че училищата са пълни с млади учители, това всъщност не е така. Даже напротив, младите педагозите влизат в образователната системата, но те не остават в нея за по-дълго от 3 години. Отблъскват ги агресията на родителите, административните тежести и ниското заплащане.

Желанието на политиците да има повече млади учители все още не се е случило. Младите кадри нямат стимул, който да ги привлече в образователните институции. Заплащане от порядъка на 1500 лв. не е релевантно по отношение на задълженията на педагозите, техните отговорности и очакванията на обществото. Директорите нямат почти никакви инструменти, с които да задържат и стимулират младите кадри“, заяви пред Economic.bg д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.

По думите му съвсем скоро ще започнат да се правят анализи на резултатите от матурите и националните външни оценявания, които най-вероятно няма да са по-различни от миналогодишните, а после обществото ще натовари учителите с вина, която всъщност не е тяхна.

„След това пък ще започнат разговори за това как учебните програми трябва да се променят и облекчат – все неща, които слушаме може би от 30 години, но реална промяна няма“, допълни той.

Ние предложихме на Комисията по образование и на голяма част от политиците, които сега са в предизборна кампания, учителската заплата да стане 150% от средната работна заплата за страната“, каза още Петров.

Според него, ако искаме качествено образование, няма как да приемем хипотезата, че то ще бъде евтино. По препоръка на ЕК разходите за образование трябва да достигнат 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а в момента вегетират между 3.9-4%.

За периода 2023/2024 г. работещите в сферата на образованието са малко над 83 хил. учители, малко над 4000 директори и малко над 7000 други специалисти. По данни на МОН броят на младите учители до 29-годишна възраст е:

• 10 567 през 2020/2021 г.;
• 7080 през 2021/2022 г.;
• 7192 през 2022/2023 г.

Данните показват, че недостигът на млади педагози съвсем не е отминал проблем. В София и някои големи градове този дефицитът е безспорен, а в по-малките градове е по-малко осезаем.

Проблемът обаче не е само в заплатите на учителите, всичко е комплексно. Има проблеми и с материалната база. Все още има училища, които се молят на министерства и на общини да им оправят покривите, или да направят ремонт на някоя класна стая. На много места дори няма физкултурни салони. Условията на доста места не са добри нито за учителите, нито за учениците“, обясни Юлиан Петров.

Текучество на млади кадри

Освен с ниското заплащане, при постъпване на работа в училище, учителите се сблъскват и с едва прохождащото наставничество, административната бумащина, лошото партниране с по-голямата част от родителите, както и с липсата на усещане за отборност от страна на МОН, РУО и останалите образователни институции. Освен че отнема свободното време на учителите, огромната административна тежест ги превръща в кредитори на образователната система. Именно заради това трябва незабавно да се променят или отменят кухите текстове в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), както и многобройните образователни наредби.

Имаме трансформиране от реална към дигитална административна бумащина. Затова чиновниците в МОН и РУО трябва да преосмислят всички дейности, с които товарят учителите и оттам насетне трябва да се предвидят средства в бюджета, с които да се назначат администратори, които не е необходимо да имат педагогическо образование. Сега обаче средства за помощници на учителите няма, въпреки че педагозите трябва да бъдат предпазени от бърнаут. На българските учители са вменени рекорден брой дейности, които обаче не са педагогически“, категоричен е Юлиан Петров.

Авторитетът на учителя е в основата на всички образователни системи по света. Именно признаването и уважението на учителския труд е гаранцията за високите нива на ученическите резултати във всички видове изпити и добра реализация в обществото и на пазара на труда, но най-вече е основа на високата гражданственост и държавност. Но в България този авторитет има спешна нужда от реабилитация. Ежедневно може да видим примери на грубо вмешателство от родители и родителски организации в училищните политики. Но чрез насърчавания разпад на авторитета на педагозите категорично няма да гарантираме по-добра образователна система с резултати и реализации.

„Проблемът с агресивните родители изкристализира в последните десетина години. В рамките на месец в МОН постъпват около 5000 жалби и препоръки от родители. Бедата е, че 4900 от тях намират отговора си в училищните наредби. Впоследствие тези жалби се препращат към РУО, сформират се комисии, които проверяват учителите, а това накърнява тяхното достойнство. Разбира се, това са около 10% от всички родители, но те са напът да преобърнат колата“, заяви Петров.

По думите му българското общество наистина трябва да осъзнае колко е важно образованието.

Истината е, че все още няма голям наплив на млади учители в училищата. Дори да влязат в системата, кадрите не се задържат. Това огромно текучество стига до 80%. В България има много млади педагози, които имат специалност, но не искат да упражняват професията. Затова трябва да мислим как да привлечем и задържим младите в системата“, категоричен е Юлиан Петров.

„Една от най-важните политики в тази насока е учителите наставници реално да започнат да действат в училищата. Пътеките за тях, както и за експертите методици, са трасирани, но и по тази линия няма достатъчно средства“, заключи той.