Как (не) се произвеждат кадри за експортните индустрии в България

Недостигът на работна ръка е едно от основните предизвикателства пред бизнеса в България – както пред българските, така и пред чуждестранните инвеститори. Ръка за ръка с все по-високите разходи за труд – понякога резултат от този недостиг – големи компании отказват да инвестират в България или затварят заводите си и местят производство.

Според проучване на Световната банка това е най-голямата пречка за 22% от фирмите в България, а когато става въпрос само за сектор „Промишленост“ делът достига 1/3.

Проблемът мотивира държавния Съвет за икономически анализи да направи изследване доколко ръстът на износа в последните години резултира в ръст на учениците в професионалните гимназии с експортни отрасли. Анализът отчита и междуобластните различия.

Данните показват, че въпреки значителния ръст на износа от влизането на страната в Европейския съюз насам – от 39 до 56% като дял от БВП – това не кореспондира особено на професионалните направления в гимназиите.

Ръст на професионалното средно образование се наблюдава след 2019 г., но основно в направление „Информатика“ – не и в такива с експортни отрасли, като техника, производство и преработка.

Важно е да се отбележи, че общият брой ученици в направления, свързани с експортни отрасли (селско стопанство, производство и преработка, техника), намалява значително“, посочват авторите на анализа Теодора Цанкова и Йото Йотов.

Анализът показва, че през 2020 г. делът на учениците в направления с експортни отрасли съставлява едва 42% от всички ученици в професионалното образование в сравнение с 55% през 2008 г.

Пример бе даден и с немския концерн Volkswagen, който преди години искаше да отвори завод на Балканите. България обаче го изпусна, победител бе Турция, но само за кратко, тъй като автомобилният гигант се отказа от Балканите по време на пандемията и реши да се фокусира върху съществуващия си завод в Словакия.

Volkswagen имаха изискване за 3000 автоинженера на място. При нас годишно завършват 20. Колко поколения назад да ги събираме“, реторично попита икономистът Атанас Кацарчев.

В същото време ръстът на експортната дейност е позитивна промяна на пазара на труда, посочи Цанкова по време на представянето на доклада, тъй като води до

по-висока продуктивност и по-високи възнаграждения“.

Параграф 22

Според изследването в области с по-ясно изразена индустрия професионалното образование е по-застъпено и предпочитано от учениците.

Ръстът на местната експортна дейност прави професионалното обучение по-привлекателно, тъй като предлага бърз достъп до атрактивни местни възможности за заетост“, се посочва в доклада.

Големият проблем идва на места, на които няма индустрия, а само намерения. Бизнесът в лицето Росица Стелиянова от Асоциацията на индустриалния капитал в България описа ситуацията като параграф 22 – ако в определени региони има развити предприятия, тогава там се развива и професионалното обучение – в по-непопулярен регион обаче не можем да разкрием ново производство, защото няма необходимите кадри.

Тя допълни, че в страната няма реална система за прогнозиране на нуждите на бизнеса на местно ниво.

Работодателите могат да подават към училищата заявления за нужда от кадри, когато има потребност. Подаваме по надлежния ред документи. Например имаме нужда от кадри в корабостроене. Там, където подаваме заявка обаче има една гимназия и не може да удовлетвори нуждите ни. Нямаме ясна картина на материално-техническата база на професионалните гимназии и от какво те имат нужда, за да бъде инвестирано там“, обясни тя.

Финансовият министър Людмила Петкова допълни, че за да произведе държавата квалифицирани кадри трябва да има поглед напред и да се определят стратегически отрасли, да се осигури по-голяма гъвкавост и адаптивност на образователната система, за да подпомага развитието на индустрията и това да доведе до икономически растеж на страната.