В третия вариант на Плана за устойчивост на фокус е водородът

Повече пари за трансформация на енергетиката чрез водородни решения и за изграждане на цифрови умения при възрастните. Това са част от основните промени в последния, трети подред вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост на стойност 12 млрд. лв., който отиващото си правителство все още не е внесло пред Европейската комисия и има реална опасност да се забавят парите по него. Интересът към плана се повиши покрай интригата кой ще го изпрати в Брюксел, навреме ли ще стане това и ще се преработва ли в последния момент от новосформираното 45-о Народно събрание.

Преди няколко дни от ГЕРБ обявиха, че оставят плана на следващия кабинет, но след критиките от различните политически формирования те в крайна сметка внесоха документа в деловодството на парламента, прехвърляйки отговорността за него на депутатите. Сега те ще трябва в рамките на две седмици да го разгледат, да го променят ако преценят и след това по обратния ред да задължат кабинета в оставка официално да го изпрати в Брюксел. Тази процедура не е задължително изискване на Еврокомисията и правителството на Бойко Борисов можеше досега да го е пратило в Брюксел и дори вече да е коригирало проблеми, ако Комисията открие такива.

Във внесения документ в Народното събрание се вижда, че в paзпpeдeлeниeтo нa пapитe мeждy 4-тe ocнoвни ĸoмпoнeнтa нa Плaнa имa няĸoи пpoмeни cпpямo февруарската вepcия. Например дeлът нa cpeдcтвaтa пo „Инoвaтивнa Бългapия“ ce yвeличaвaт леко - от 25.8 на 26%. Парите по „Зелена България“ в третия вариант са увеличени и делът по това перо расте от 34.8 на 35.6% - това е коренно различна политика на кабинета в оставка от досегашната му, тъй като между първия и втория вариант имаше намаление. Чacттa на „Cпpaвeдливa Бългapия“ cпaдa oт 16.9 на 16.5%, а сpeдcтвaтa пo „Cвъpзaнa Бългapия“ - oт 22.5 нa 21.9%.

Зеленият преход

Според третия вариант на плана, завършен според вицепремиерът по европейските въпроси Томислав Дончев на 97%, са увеличени средствата по две от програмите, целящи трансформация на енергетиката в следващите няколко години чрез използването на водород. Нарастват и парите за саниране на държавни и общински сгради с цел подобряване на енергийната ефективност. Така стълбът, който акумулира най-много средства от националния план – този за зеления преход „Зелена България“ - вече разполага с 35.6% от 12-те милиарда лева.

Разбивка показва, че със 100 млн. лв. от механизма за възстановяване се увеличава бюджетът на програмата за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в страната. След промените в механизма за възстановяване и устойчивост кабинетът в оставка планира страната да получи 434 млн. лв. по перото, а други 43 млн. лв. да бъдат привлечени като собствено финансиране от ползвателите на инфраструктурата.

Със 157 млн. лв. се увеличава и програмата за производство на "зелен" водород и биогаз. Припомняме, че в първия вариант на плана тя изобщо не фигурираше, а във втория бе доста скромна – за идеята бяха планирани едва 78 млн. лв., като се прогнозираше половината да дойдат по линия на механизма за възстановяване, а другата част – като собствено съфинансиране. Сега прогнозният размер на програмата достига 235 млн. лв., като съотношението между европейското и собственото финансиране се запазва.

След като между първия и втория вариант средствата за саниране бяха намалени, в третия те отново са леко увеличени – с 30 млн. лв., само за държавни и общински сгради.

Припомняме, че преди седмица заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис коментира плана за възстановяване на България, като посочи, че той все още не е готов, „особено в частта за постигане на зелените цели“. Това означава, че Брюксел е имал критики към размера на средствата, предназначени за зелени решения при втория вариант на плана, като именно там сега са и основните промени.

Бизнесът и синдикатите бяха отчасти чути

В сферата на цифровите умения бюджетът се увеличава със 100 млн. лв. до 380 млн. лв., а средствата за развитието на индустриалните паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност растат с 420 млн. лв., но за сметка на частното финансиране, т.е. държавата ще изисква повече от инвеститорите при влагането си в тези проекти.

В промените леко се прокрадват предложенията на бизнеса и синдикатите за последни промени в плана, чрез които парите да стигнат най-лесно до фирмите, без да се нарушава конструкцията на плана. Въпреки че поправките не са в искания от тях мащаб, в интервю за БНТ в понеделник председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев заяви, че планът е добър.

Минусите

Съответно минимално са намалени няколко програми – за модернизация и развитие на психиатричната помощ (с 5 млн. лв.), за научни изследвания и иновации (с 2 млн. лв.), цифровизацията в железопътния транспорт (1.5 млн. лв.).

Нещо ново, нещо назаем

Според публикувания документ общо от първия вариант на плана през октомври досега събраните предложения са 107. За първи път сега в плана фигурират и планове за създаване на равнопоставеност между мъжете и жените – въпрос, който Европейската комисия обсъжда отдавна. Кабинетът дава заявка и за подобряване нормативната рамка за управление на държавните предприятия и процедурите по възлагане на обществени поръчки - теми, които досега не фигурираха описателно в плана за възстановяване.

Припомняме, че генерални промени в механизма за обществените поръчки бяха обвързани с евромилиардите за Унгария по-рано тази година.

Изплащането на парите

Според експерти ако България не изпрати националния си план в рамките на следващите 2 - 3 седмици, тя няма да бъде от първите държави, които ще успеят да се възползват от мегафонда на Европейския съюз. Това би означавало страната да не получи никакви средства от плана до края на 2021 г., което би я поставило в позиция на догонващ възстановяването в региона.