„Часовникът спря“: Второто плащане по Плана за възстановяване е пълна загадка

Парите за България по Плана за възстановяване и по-специално второто плащане по него, което страната очаква, влязоха във фокуса на новините миналата седмица. Всичко тръгна от бившия вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов, който в ефира на bTV каза, че второто плащане по Плана за възстановяване се бави и България не се движи по график с изпълнението на така важния за икономиката ѝ документ.

А критиките изглеждат основателни – второто плащане бе заложено от финансовия министър Асен Василев в закъснелия Бюджет 2023, но индикативният срок за получаването парите в системата за управление и наблюдение на средствата от ЕС е края на 2022 г. За изоставането на България от сроковете напомни и Европейската комисия в своята междинна оценка по заложените в Плана реформи, публикувана през февруари.

Ден след критиката на Пеканов евродепутатът Радан Кънев коментира, заявявайки категорично „няма такова нещо“, а по-късно се поправи, че плащането е било чакано „тези седмици, в които се счупи правителството“. След това, през профила си във Facebook, той се извини на хората и на Пеканов за „сериозна фактологична грешка относно темпото на „усвояване“ на средствата по НПВУ“.

Важен ли е за България Планът?

Планът за възстановяване на Европейския съюз бе създаден като един от големите инструменти, които да осъществят преход към устойчива икономика в годините след пандемията. Той се смята и за възможност България да ускори догонването на Западна Европа – процес, който върви от над 15 години.

Предвид важността на Плана и приближаващите избори, в които почти всеки е в предизборна кампания и вини за неуспехите си новата политическа криза, Economic.bg се опита да открие какво се случва с парите по второто плащане по Плана за възстановяване.

Искането за плащане бе изпратено още на 7 октомври миналата година. По правило Европейската комисия и Съветът на ЕС имат два месеца, за да се произнесат по него. Оттогава обаче мина половин година. По план второто плащане следва да бъде в размер на около 1.4 млрд. лв.

Какво казва Министерство на финансите?

От Министерство на финансите обясниха за Economic.bg, че голямото забавяне се дължи на предоговарянето на Плана в края на миналата година. По него бяха предложени корекции, тъй като средствата за България бяха намалени с около 1 млрд. лв. заради ревизия на икономическия спад по време на COVID-19. България трябва да надгради плана си и с нова глава с енергийни проекти по инициативата за енергийна независимост от Русия REPowerЕU.

От МФ посочват, че въпросното предоговаряне „спря часовника“ за оценка на искането за плащане, тъй като ЕК първо трябваше да одобри промените в Плана“.

Иначе орязаният с 1 млрд. лв. План бе одобрен в края на ноември.

От финансовото министерство посочват като пречка и някои от неприетите все още реформи, като например т. нар. закон за личния фалит. Друг проблем пък е свързан със закона за сигналоподателите, който бе изменен по време на двете четения в парламента. От МФ посочват, че неизпълнените цели включват още неприетата от парламента Национална здравна стратегия, както и две наредби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по линия на законодателните промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници. Необходима е и поправка на Пътната карта за неутралност по отношение на климата и приемане на процедурните правила за избор на членовете на Комисия за противодействие на корупцията.

Липсва срок

Очаква се да бъдат получени“, лаконично отговаря Министерство на финансите, без да постави срок, в който това да се случи.

И допълва, че получаването им е „пряко свързано с приемането от Народното събрание на гореописаните мерки“ и „едва след това можем да очакваме оценката на ЕК за задоволително изпълнение на включените в него етапи и цели и съответно, преминаване към процедура по разглеждане на оценката от Икономическия и финансов комитет и издаване на решение на Европейската комисия, с което се разрешава изплащането на средствата“.

А частично плащане?

От пролетта на миналата година Механизмът позволява и частично плащане, т.е. в по-малък обем от заложения поради неизпълнението на част от целите. От отговора на Министерство на финансите може да се заключи, че България не води преговори за частично плащане.

Според регламента неизпълнението на мерки и реформи, свързани с функционирането на системи за одит и контрол върху европейски средства, води до спиране на плащанията в пълен размер. Когато става въпрос за неизпълнение на мерки в областта на правосъдието и енергетиката пък вероятно ще се отрази силно неблагоприятно върху размера на средствата, които ще получим по Плана, тъй като тежестта им според методиката е голяма.

На фона на ЕС

Според междинната оценка на Европейската комисия България досега е поискала 35% от средствата по своя план, което отговаря на 26% от заложените цели и реформи в него. Числата поставят България около средата в класацията на страните от Европейския съюз.